
Често с облекчение в лекарския кабинет чуваме "няма ви нищо". Но понякога умората, болките, температурата и депресията са симптоми, които показват, че трябва да се обърнем към ревматолог, тъй като само той може да определи прецизно и точно дали това не са проявления на лупус - заболяване на съединителната тъкан.
Тъй като тя е навсякъде в човешкото тяло, в различен момент могат да страдат различни органи и системи и това обяснява многообразието от изявите на болестта. За повече яснота по въпроса, като част от кампанията "Разпознай Лупуса" на AstraZeneca, се обърнахме към д-р Ирина Момчева, началник на ревматологично отделение в УМБАЛ Бургас, с 27-годишен опит в ревматологията и вътрешните болести.
Историите за развитието на болестта при конкретни пациенти са най-красноречивият начин да ни обясни картината на заболяването. "Системният лупус е автоимунно заболяване с хроничен ход. Неоткрит навреме и нелекуван адекватно, той често завършва с недобър край. Лупусът е заболяване на съединителната тъкан, която е навсякъде в човешкото тяло. Таргетът на всеки пристъп са различни органи и системи — дихателната, сърдечносъдовата, отделителната, нервната", уточнява д-р Момчева. "Много хора години наред страдат от умора, болки, температура и депресия, но лекарите им казват, че няма нищо притеснително. Често те пропускат да свържат всички тези пръснати оплаквания от много органи и системи в една болест и тъй като лупусът не е често срещана диагноза, общопрактикуващите лекари, към които пациентите се обръщат първо, рядко мислят за това заболяване."
#1. "Диагностицирахме млада жена със системен лупус, когато беше на 21 години. След диагнозата започнахме лечение и след няколко години успяхме да постигнем ремисия. Пациентката реши да планира бременност, въпреки че подробно я бяхме информирали какви са рисковете. Ходът на една такава бременност е абсолютно непредвидим както за майката, така и за бебето. В седмия месец лупусът се обостри и заедно с акушергинеколозите взехме решение за спешно секцио. Две години по-късно ние си имаме майка в ремисия и абсолютно здраво момиченце, което е талисманче на нашето отделение."
Д-р Момчева: Обикновено минават месеци, преди да може със сигурност да се постави диагноза лупус, но това не е проблем, защото става въпрос за едно автоимунно възпаление, което може да се овладее, ако се проведе правилна терапия навреме. Ревматолозите поставят диагноза на база критерии, включващи клинична изява и съответните имунологични тестове. Но когато минат години в търсене на диагноза, това автоимунно възпаление води до увреждане на органи и съответно загуба на функции, което е най-големият риск, защото няма как те да бъдат възвърнати.

#2. "Жена на около 50 години, насочена към ревматолог от фризьорката си по повод тежък косопад. При добре снетата анамнеза и симптоми от други органи, поставихме много ранна диагноза и започнахме лечение. Към днешна дата пациентката се чувства много добре и от няколко месеца дори боядисва възстановената си коса."
Д-р Момчева: Въпреки че при лупуса няма излекуване, има дълготрайна ремисия. При жени в менопаузална възраст има тенденция за намаляване на изявата на симптоми. При постигне на трайна ремисия, дори и в по ранна възраст, важно е да аяупродължи да се спазва лечението, а ревматологът преценя ва какво да бъде то, за да се поддържа тази постигната ремиси.
Съветът на д-р Ирина Момчева към всички жени е да се отнасят отговорно към здравето си и да не неглижират оплаквания, които продължават във времето и нямат стандартно обяснение. При навременна намеса от ревматолог, системният лупус може да бъде контролиран медикаментозно и това да осигури един качествен живот и добра перспектива за пациента.
*Материалът се публикува със съдействието на АстраЗенека България. *Материалът има информативен характер и не е предназначен да замести консултацията с лекар.
*При въпроси относно Вашето здраве, винаги се консултирайте с лекар.