Tекст: Наско Фотев
Фотография: Profimedia
Aко в исторически план стандартите за красота са "рамкирани" по-скоро в женския свят, то looksmaxxing "се упражнява" върху младите мъже. Мотивите за диктуване на даден естетичен стандарт са сходни – продажба на продукти за достигането му, поставяне в социална йерархия и поддържане на културна релевантност. Но както при дългогодишния опит с "оптимизирането" на жените, така и при сравнително младия looksmaxxing (появил се в началото на миналото десетилетие, но набрал значителна популярност през последните две години) подходът за "пласиране" е през наратива за здравето. Когато косата, кожата, ноктите, фигурата и начините, по които ги поддържаме, са комуникирани като здравен казус, а не като естетика – красотата става въпрос на наука, а не на избор. Начинът, по който изглеждаме, и неговата оценка стават измерими, рационализирани и прилежащи към "обективни норми". Вече не говорим за абстрактни категории (грозно и красиво), а за нагледни цифри (добри мерки и недобри мерки/достатъчно калории и прекалено много калории).
Именно тази привидна логика и измеримост привлича младите мъже към добре познатата на дамите култура на тунинга. Looksmaxxing използва инструментариума на "здравното оправдание", за да опровергае обвиненията за суета и "женственост", които до момента са отблъсквали множество мъже от идеята за постигане на съвършенство на външния вид. Привлекателността се е превърнала в своеобразна игра с измерими показатели, в която социалните мрежи и онлайн форумите анализират симетрията на лицето, костната структура, качеството на кожата и мускулната маса с почти хирургическа прецизност. В тази формулировка тя престава да бъде въпрос на личен вкус и предпочитание и се превръща във въпрос на геометрия. А геометрията, за разлика от вкуса, изглежда доказуема.
Има и опции, от които може да избереш, за да стане още по-практично. Softmaxxing, където говорим за неинвазивни процедури, фитнес, добро хранене и масажи с гуаша, или пък hardmaxxing, където цялостна реконструкция на лицето, хормонална терапия и операции за издължаване на ръста влизат в лексикона. Сред фундаменталните пробойни на тенденцията е нейното дискриминативно ядро. Най-популярните представители на looksmaxxing обикновено са бели мъже с традиционно западноевропейски черти, пропагандиращи критерии по свой образ и подобие. Една от най-разпознаваемите фигури в движението – стриймърът Clavicular (набрал популярност в последните седмици с това, че стреля по алигатори), изгражда аудитория около популяризирането на крайни естетически интервенции като чупене на лицеви кости. В едно от видеата си той дори критикува друг стриймър, като твърди, че смесеният му етнически произход и свързаните с него черти на лицето намаляват привлекателността му – теза, която представя като абсолютно обективен факт. Това е основополагащата илюзия на looksmaxxing: красотата може да бъде сведена до данни и измерими показатели, а на данните не може да се възразява.
В действителност привлекателността никога не е принадлежала изцяло на науката. Тя е преди всичко субективно възприятие, формирано от култура, контекст, лични желания, дори случайност. Looksmaxxing-ът обещава контрол над нещо, което по своята същност е неконтролируемо, и именно това обещание е най-съблазнителната и опияняваща черта на цялото движение. Контрол, който води до обсесивност, тревожност, дисморфия и крупни количества дезинформация, чакаща някой looksmaxx-ър да я валидира. Остава въпросът доколко това явление ще е устойчиво във времето. Индустрията на женската красота например продължава да се разраства и трансформира, което подсказва, че системите, изградени върху дълбоко недоволство от самите себе си, са изключително костеливи. А щом мъжете вече обитават собствена версия на същата машина, непрекъснато подхранваща несигурностите ни, е вероятно тепърва да наблюдаваме още редица "мутации" на тунинг културата – незвисимо от пола.
