Поглед назад: история на късата дамска прическа

11 април 2020

Преди много, много време, в началото на XIX век 14-годишната Анабел моли своя 19-годишен брат да й даде съвет как да стане харесвана в обществото. Той й отговаря с изчерпателно писмо от десет страници, в което изрежда подробни инструкции как трябва да се облича, да води разговор, да носи косата и грима си, да танцува, да се усмихва, да се държи и изобщо в какво се състои същността на нелеката задача да бъдеш популярно момиче. Пет години по-късно, през 1920 г. един начинаещ писател на име Скот Фицджералд ще се сети за писмото, което е изпратил някога на сестра си и ще го използва за основа на един от своите първи публикувани разкази – „Бърнис се подстригва".

Поглед назад: история на късата дамска прическа

Изключително сексисткият, от днешна гледна точка, сюжет разказва историята на две братовчедки – Марджъри и Бърнис, първата - много успешна в своя социален кръг и втората – безкрайно неумела в отношенията с хората, но готова да се промени. Както често се случва в такива ситуации – ученичката надминава учителката и, провокирана от завист, Марджъри убеждава до скоро непохватната си приятелка да отреже своята дълга коса на къс боб. Резултатът от този дързък ход е, че всички момчета спират да й обръщат внимание, Бърнис осъзнава какво се е случило и наскърбена решава да напусне града. Преди да си тръгне обаче, тя се промъква в стаята на спящата Марджъри и отрязва нейната голяма гордост – две красиви, руси плитки. Фицджералд разкрива, че името на Бърнис е вдъхновено от това на eгипетската царица Береника II, която, според легендата, принася своите дълги коси в жертва на Афродита, за да може военен поход на нейния съпруг Птолемей III да се увенчае с успех.

Момичето Гибсън

„Бърнис се подстригва" излиза през 1920 г. на страниците на Saturday Evening Post и в известен смисъл разказът отеква като предупреждение от една отминала епоха. В края на XIX и самото начало на XX век идеалът за женственост има своето олицетворение в лицето на „момичето Гибсън" – фиктивен културен образ, към който трябва да се стремят всички дами, базиран на илюстрациите на американския художник Чарлс Дейна Гибсън. Въпросното момиче се отличава с нежни черти, пищна фигура и тънка талия, стегната с корсет. Счита се, че Гибсън е вдъхновен за първите портрети на своето творение от съпругата си Айрийн Лангхорн, но самият той настоява, че е бил провокиран от модата и поведението на младите жени в Америка в онзи период.

коса

Момичето Гибсън е смекчен отговор на „агресивната", според общото мнение тогава, представа за незавимост, произлизаща от все по-набиращото сила Движение за права на жените. Този, прогресивен за времето си, образ събира в едно качествата на интелигентна, кокетна, активна, свободомислеща и социално ангажирана млада дама, която обаче в никакъв случай не може да бъде начереча суфражетка. Косата на момичето Гибсън е винаги дълга, вдигната на небрежна фризура в стил „помпадур" или „шиньон". В този ред на мисли, решението на първите бунтарки да отрежат своите къдри, напълно разбираемо се приема с неодобрение.

коса

Пионерите на 20-те

Първата, която шокира американското общество с къса фризура е танцьорката Айрийн Касъл, която през 1915 г. отрязва своята коса, за да има повече свобода на движение. Първоначално представителките на нежния пол не се осмеляват да на подобна смела крачка и така на бял свят идва така нареченият faux bob, при който дългите кичури се повдигат дискретно по начин, който наподобява дължина до долната част на лицето.

Счита се, че огромният интерес към късата прическа води до икономическо възраждане на бюти индустрията в Щатите в началото на XX век.

Няколко години по-късно обаче, въпреки предупрежденията на Скот Фицджералд, толкова много жени последват примера на Касъл, че късият боб става най-популярната прическа в Америка. Счита се, че огромният интерес към тази фризура води до икономическо възраждане на бюти индустрията в Щатите.

коса

С навлизането на машата една от най-желаните прически се превръща боб тип „Марсел", при който късата дължина се комбинира с изискани къдрици. Също така медицинските специалисти (да, точно така!) предупреждават, че е възможно развиване на „глабоволие Шингъл", причинено от подстригване на косата на боб в стил „Шингъл", който се отличава с по-къса дължина отзад и съответно води до „внезапно излагане на чувствителни части от врата".

Eстетиката на 30-те и 40-те

През третото десетилетие на миналия век повечето дами оставят бунтарските настроения настрани и се завръщат към идеята за по-романтична визия. Къдриците не просто не излизат от мода, но практически стават най-предпочитания стил, с тази разлика, че този път косата е с дължина до раменете или средата на шията. Популярните актриси залагат най-често на фризура със средна дължина оформена на продълговати букли и стегната в нисък кок, а някои като Рита Хейуърд рискуват със свободно падаща коса. 40-те са белязани от Втората световна война, която се отразява на всички аспекти от живота. Жените, които до сега са изпълнявали предимно ролята на съпруги и майки, масово  тръгват на работа и тяхното ежедневие се променя изцяло. Косата отново е дълга, предимно до раменете, накъдрена в краищата  или къдриците се прикрепят с фиби към главата за постигане на обем.

коса

40-те се характеризират със силен интерес към козметични продукти и процедури, които са служат като средство за повдигане на духа. Повечето жени не рискуват да правят фризурите си самостоятелно в домашни условия и редовно прибягват до услугите на салони, където се предлагат измиване, изсушаване и оформяне на прическа. Търсенето на тези услуги става толкова засилено, че много фабрики отварят частни салони, предназначени единствено за техните работнички. От този епоха нататък дамските прически претърпяват и продължава да търпи множество трансформации, но повече не се завръща към традиционния консерватизъм, който определя външния вид на жените като част от тяхната роля, а не въпрос на личен избор и себеизразяване.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA