В продължение на векове, въпросът за това как хората от бронзовата епоха са успели да създадат Голямата пирамида в Гиза, си оставаше една от най-големите загадки в историята.
Археолози са открили древен папирус, който разказва как египтяните са транспортирали двутонните блокове от варовик и гранит на разстояние повече от 800 километра.
Учените отдавна са установили, че гранитът за строителството е добит в Асуан - на 800 километра от Гиза, а варовикът е донесен от Тура. Но те не можеха да стигнат до общо мнение за транспортирането на камъните.
Древният документ гласи, че хиляди квалифицирани работници са транспортирали 170 хил. тона варовик в дървени лодки, свързани с въжета по Нил, а след това по специално изградена система от канали. Крайната точка е била вътрешно пристанище, разположено в близост до строителната площадка на пирамидите.
Папирусът е открит в пристанището Уади ал Джарф. Технологията е описана от надзирателя Мерер, който е отговарял за екип от 40 работници. Днес това е единствения разказ за построяването на пирамидата от първа ръка.
Мерер описва как работниците са участвали в трансформацията на ландшафта, прокопавали са канали за отклоняване на водата от Нил.
„Ние набелязахме басейна на централния канал, който според нас е бил основен район за доставка до подножието на платото Гиза”, казва ръководителят на археологическата експедиция Марк Ленер.
