Текст: Станислава Айви
Фотография: Александра-Катерина Цанкова, Невена Рикова
Писател, кинокритик и редактор, Благой Д. Иванов е доказал във всички поприща острия си ум, въображение и впечатляваща употреба на българския език. Той е автор на няколко сборника, сред които са публицистичният „Добрите, лошите и грозните", жанровият „Трансформации" и комиксовият „Седем градски гряха", който създава заедно с художника Петър Станимиров. Първият му роман – „Мазето", е романтичен психотрилър с неочаквани обрати.
На следващата година авторът завива в нова творческа посока и реализира детската книга „Плюшеното приключение", в която главни герои са играчки, които решават да отидат към морето. Но след това с „Крехар" и „Тринайсет чудовища за Хелоуин" нещата отново се насочват към по-тъмните истории и дебри на човешката душа.
В новия му роман „Опасни сказания" главни герои са група деца, които попадат на прашния тавански кабинет на мистериозно изчезналия самотник Грегор Хансел. Там са заложени коварни капани, които търпеливо чакат някой да приближи, за да щракнат. Петима приятели – Теди, Мика, Алекс, Томи и Ели решават да извършат немислимото. Заедно да проникнат с взлом в пустеещия дом, издигащ се на върха на хълма – високо над града, където живеят. Там, сред мрачната, потънала в разруха и изолация сграда, нещо се крие и дебне, нещо непознато и непонятно, идващо от друг свят и готово на всичко, за да постигне целите си. Тийнейджърите обаче се присмиват на легендите. „Историята всъщност разказва за деца, които намират прокълнат ръкопис, започват да го четат и книгата е самият ръкопис, в който се държат различни сказания", разказва Благой. „Няма да разкривам как точно са се появили. Или докъде водят, но в крайна сметка това си е роман, защото всъщност всичко накрая по някакъв начин се обединява. Главните герои са съученици, те са представени и първоначално описани по начин, който се е утвърдил като традиция в жанровата проза. Подобни образи срещаме в популярни истории на любими автори като Уилям Голдинг, Рей Бредбъри и Стивън Кинг. Има нещо универсално в такива образи – поне на повърхността. Само че всеки писател, който реши да ги ползва, би трябвало по някакъв начин да си ги присвои и да ги развие. Точно това съм се опитал и аз да направя в „Опасни сказания". Романът се стреми да поднася на читателя изненада след изненада." Начинът на разказване също е малко необичаен. „Опасни сказания" е fix-up роман – роман, изграден от няколко истории, които по някакъв начин са свързани или са част от споделена реалност", обяснява авторът. „За мен е предизвикателство този формат, но е и изкушение, защото обичам подобни книги и си казах, че ще е страхотно, а навярно и страховито изживяване да си премеря силите с толкова чудновато и непредсказуемо чудовище."
А какво смята, че ще събуди тази история у читателите и защо хората са привлечени от тъмните сили? „Според мен мракът ни привлича, защото е част от нас. Чрез подобни истории търсим нови начини да разберем и да опознаем себе си, а също и да установим собствените си граници, било то морални, емоционални или психологически. Художественият ужас е полезен тренажор за реалния ужас, поддържа инстинктите ни във форма. Стискам палци и читателите да останат доволни."
