Палто и пола Габриела Христова
Креативен директор: Иван Горанов
Фотограф: Дуран Дуран
Ретуш: Иван Горанов и Дуран Дуран
Стайлинг: Богдана Костова
Грим: Марина Младенова
Коса: Петер Първанов за Ritual Beauty Room
Две години бяха достатъчни Прея да се отдалечи от шума, за да се приближи към себе си. И днес се завръща различна – по-уверена, по-осъзната и готова да покаже всички свои измерения. Новият ѝ албум LAVA е най-личният ѝ проект досега. Той отразява нейния музикален свят, в който се преплитат афропоп, R’n’B и балкански влияния, но и истории за порастването, уязвимостта и силата да приемеш собствените си тъмни моменти.
В разговора ни в следващите редове Прея е напълно откровена за паузата, терапията, вътрешните битки и свободата най-сетне да бъде себе си – без страх, без роли и без филтър. А след като приключите с интервюто, LAVA ще ви очаква във всички дигитални платформи и на физически носители.
Пред мен стои една съвсем нова Прея, една огнена Прея. На какво се дължи това?
Най-вече се дължи на нов огън, който се запали в мен. И на доста интроспективна работа. Доста дълго време се бях вглъбила в себе си. И артистично, и човешки. Стигнах до много сериозни дълбини. Мисля, че слязох до недрата. Това ме вдъхнови изключително много като артист. И мисля, че ми подреди мислите и чувствата най-вече. За първи път май се научих да се себеизразявам в пълнотата си. Да приемам всичките си измерения. И да се заявявам.
Затова ли си взе почивка за повече от година?
Даже станаха две, без да искам. Планът беше да бъде една. Но осъзнах, че не стига за това, което съм задвижила. Просто се оставих на течението. За да стигна до резултата, който търся. По-скоро не играех за време, играех за качество и за резултат. И, да, това беше целта. В началото не осъзнавах, че не знаем колко много не знаем. Нямах представа какво ще открия, но знаех, че трябва да потърся нещо повече.
Ръкавици demobaza
Какво откри за себе си?
От артистична гледна точка, както много други хора, които се занимават с музика, сме в едно търсене, защото трябва да се заявим пред хората, преди да сме се заявили пред себе си. Като си подрастващ и има единица пред възрастта ти, е много трудно да си се открил. А и винаги има накъде. Аз трябваше да се заявя пред хората, преди да съм се заявила пред себе си, преди да се познавам. И съответно някак си, когато се оглеждаш в останалите като в огледало, а пък ти не си сигурен, че това е образът, който усещаш вътре в себе си, се получава когнитивен дисонанс. Трябваше да го затъмня това огледало за известно време, за да мога да погледна вътре в себе си, и открих толкова много интересни неща. Някои, които съм ги знаела до някаква степен. Те са по-скоро чувства. Затова правя музика, защото музиката е начинът, по който звучат чувствата. И е изразно средство, което, разбира се, съдържа думи. Аз обожавам да пиша текстове, това е огромна част от моя крафт. Но въпреки това, точно в микса от тези изразни средства, предаваш емоции, които може би няма да можеш само с думи.
Това означава ли, че ще те видим по-истинска и по-осъзната?
По-осъзната, със сигурност. Не бих искала да използвам точно „истинска", защото не съм била неискрена преди това. По-скоро съм показвала някакви микроскопични аспекти от себе си досега. А вече съм в пълнотата си.
Работиш по албума няколко години. Как се промени той от началото досега?
Започнах го с идеята, с която го и завърших, но тя еволюираше през времето. Чисто музикално исках да пресъздам себе си. Да мога да облека в музика този културен и антропологичен микс, който съм аз. Започнахме да експериментираме в студиото с това да правим фюжън между афропоп, балкански звук и R'n'B. Читателите ще чуят как по съвсем различни начини сме ги имплементирали. Първо музикално, после лирически. Задълбах още повече и направих метафори, чисто културни. А в един момент стигнахме и до плитките с пендари, чисто визуално.
В последно време започнах да си позволявам да бъда уязвима в песните си. Тази година за първи път излезе песен, в която аз си позволявам да бъда слаба, да си призная по-тъмните моменти. Но не съм лицемерна. И пред себе си не си го позволявам, защото съм израснала в такава среда, в която трябваше много бързо да порасна и винаги да съм силна. Това до ден днешен е така. Нямам на чие рамо да плача, едва ли не. Разбира се, на съпруга си мога, той е изключително разбиращ и е прекрасен, но не искам да му го причинявам, все пак вече съм изградена личност. Това по-скоро е вследствие на детството ми, когато не съм имала възможност да бъда слаба и уязвима и винаги е трябвало да се мобилизирам, да бъда отговорна. Аз съм много благодарна за тези си качества, но със сигурност ми се е отразило под една или друга форма и благодаря на музиката, че ми позволява да мога да се изразя.
Трудно ли беше да покажеш тази уязвима страна пред феновете си?
Досега ми беше трудно, но вече не е, защото приех тази част от себе си и не я отричам пред мен самата. Приемам я, прегръщам я, тя е част от мен и съответно ми е комфортно да я споделя със света.
Има ли нещо, което никога не би могла да споделиш с публиката?
Иска ми се да няма такова. За момента бих казала, че няма. Може да не съм го открила още. Много вярвам в терапията и в интерспективната работа под каквато и да е форма. И вярвам, че сме невероятни и изключително многопластави същества и може би никога няма да стигнем до ядрото си изцяло, защото колкото и да белим, те се трупат други през това време. Засега ми се иска да кажа, че няма тема, на която да ми е неудобно да говоря.
Като спомена терапия, сподели ми, че всяка сутрин записваш мислите си. Това като вид дневник ли е?
Да. Бих казала, че не си слагам цел и граници какво да съдържат тези страници. Те са изключително различни. Идеята за тази специална практика я научих от една книга, която е насочена към творци – "Пътят на твореца" на Джулия Камерън. Абсолютно я препоръчвам на всеки човек. Тя още се води гайд за блокирали творци, но в същото време вярвам, че дори да не си блокирал, дори да не си творец, би ти била много полезна. За всяко човешко същество, което иска да работи със и върху себе си. Дори да се чувстваш невероятно със себе си, пак би ти била много полезна. Много ценни универсални упражнения и храна за размисъл. Стигaла съм до изключително дълбоки изводи в тези страници за нещо, което се е случило в детството ми например. Или за някакви отношения с някой в моето обкръжение, с когото се познаваме от години. И изведнъж тези три страници са ми извадили някакъв извод, който години наред не е излизал на повърхността. Има случаи, в които просто си творя, пиша си имагинерни сценарии за нещо, манифестирам си, пожелавам си неща или пък наистина си изливам някакви емоции, които не би било редно да излея на живо. По някакъв начин си подреждам мислите. Изключително много работи. По принцип курсът продължава 12 седмици. Аз го завърших преди година и половина и не съм спряла да правя страниците. Просто това е нещо, което взех за себе си.
Имаш готови песни като за два албума. Как избра кои точно ще влязат в LAVA?
LAVA е най-концептуалният ми албум досега и абсолютно всяко парче и подредбата между тях не е случайна. Тя разказва история. Всяка от песните си е нейна собствена вселена, но това, което ги свързва, е самата LAVA. Точно тази нейна експоненциалност. На огнена енергия, която е много бърза, много мощна, много променяща. И наистина вярвам, че всяка от тези песни ще промени по нещо. Някои на повърхността са парти песни. Но всъщност съм заложила във всяка от тях супер много намерение. И съм си представила точно какво пожелавам на хората да чувстват и да преживяват, като ги слушат.
Това означава ли, че можем да очакваме и втори албум?
Да, абсолютно. Сега съм включила турбото. Паузата си свърши работата. Така че съм по-заредена и по-вдъхновена от всякога. Наистина темпото на работа е изключително бързо. Вече имам щастието да работя с невероятни колеги, с които за максимум две сесии сме създали някаква невероятна песен, в която всички сме влюбени.
Кога ще бъде промоцията на албума и как си представяш този момент?
Промоцията ще бъде през есента. Искам този път албумът да си "поживее" и хората да го послушат, защото той е многопластов и не мисля, че от едно слушане, и то на живо, може да се асимилира изцяло. Затова искам хората да го послушат, да си поживеят с него и като дойде време за промоция, всички заедно да го съпреживяваме.
Коя песен от албума те описва най-добре точно в този момент?
Заглавната песен и това не е случайно.
Какво е твоето лятно звучение?
Със сигурност бързо и енергично.
Като теб самата?
Да. Така е. Въпреки че аз слушам много разнообразна музика, но определено напоследък това е нещото, което ме кара да се чувствам енергична, жива и весела. Със сигурност е нещо бързо и енергично. Нещо, на което можеш да танцуваш. А и доста гурута ни казват, че травмата се пуска през бедрата.
Имаш ли планове за лятото между цялата работа, която е отминала, но и предстои? Какви са най-лудите ти спомени?
Странно е, че ме питаш, защото с най-щурото ми лято започна и музикалната ми кариера. Бях около 10-и клас, когато се явих на X Factor. Тогава за първи път срещнах съмишленици и много хора накуп, които горят в музиката. И животът ми се промени завинаги. Така срещнах тогавашната си първа банда. Изведнъж станахме много амбициозни и решихме, че ще свирим на Spirit of Burgas. Просто така. Някак намерих номера на един от кураторите и му звъннах. Споделих му кои сме и че много искаме да свирим на феста. По чудо той се съгласи. Попита ни дали имаме 40 минути авторска програма. И аз казах "да", а ние имахме две песни за 6 минути. Които дори не бяха записани. Решихме да отидем на къмпинг "Градина" да запишем тези 40 минути авторска програма. За 20 дни. Обаче сме тийнейджъри. Много креативни, но и крайно неорганизирани. По цял ден сме на парти. Живеем на палатки. Свирихме в Созопол няколко пъти на площада с идеята да се прехранваме от това. Но на никой не му се ходеше дори до Созопол и оцелявахме на гюзлемета. И на музика, на слънце и на море. В последните 3-4 дни се мобилизирахме. И си завършихме програмата. Свирихме на Spirit of Burgas. Беше много яко. Имаше 20 човека пред сцената. То реално се оказа, че те са ни дали нулевия слот преди първия слот. Човекът ни е направил реверанс, за което изключително много му благодаря. Една от тези песни, които написахме, впоследствие се превърна в първия ми сингъл – "Малките неща". Отидох в лейбъла на Графа, в Monte Мusic, пуснах му телефонските си записи, той много я хареса. До ден днешен е едно от най-успешните ми парчета. И съм голяма късметлийка да имам песен, която толкова дълго време живее прекрасен живот. Но просто е заредена от градинското слънце.
Ако не пееше, какво щеше да правиш?
Сигурно щях да пиша под някаква форма. Може би щях да бъда актриса. Но със сигурност нещо сценично. Като малка исках да стана танцьор, така че може би в такава насока. Не си представям живота си без изкуството. Без сцената.
Няма как да не те попитам за участието ти в танцувалното шоу "Кабаре", в което танцуваш, пееш, имаш и актьорска игра.
Шоуто е проект на танцьорите, с които аз работя от дълги години. Които са абсолютно най-прекрасните и човешки същества и танцьори по нашите ширини. Винаги сме си говорили, че искаме да направим общ проект. Те измислиха как да ме имплементират в тяхното танцово шоу. Половината от песните се изпълняват на живо, съответно аз ги пея. Танцувам, участвам в хореографиите и тъй като има лека фабула, аз играя разказвач и превеждам хората, тъй като пътуваме по света, виждаме любовта по света. Пътуваме в различни държави. Аз съм разказвачът, който превежда хората из различните държави. За един час, колкото е шоуто, се преобличам седем пъти. Трябва да съм светкавично бърза. Трябва да смениш цял аутфит и прическа за минута, включително и микрофон, и слушалки.
Би ли се насочила по-сериозно към актьорската игра?
Имам малко опит в сферата. Участвах в една постановка в Малък градски театър, в "Човекоядката" за около 4 или 5 години. Отворена съм за интересни възможности. Също озвучавам анимации понякога, така че да.
Съвсем наскоро направи дует и с Руши. Разкажи ми как се стигна до него.
Руши издаде своя албум – "Три дни чудеса", и парчето е в него. Направи му промоция във Военния клуб. Аудиото го има навсякъде. Ще снимаме и клип. С Руши ние сме си абсолютни фенове един на друг. Аз, разбира се, от много по-отдавна. Когато той започна да работи с Денис Попстоев, който е и мой продуцент, беше страхотен повод да се запознаем на живо и да усетим, че освен музикално, изключително добре се разбираме и на човешко ниво. Просто енергията върви прекрасно, супер плавно, все едно сме се познавали винаги. Много ни е комфортно заедно. Отдавна си говорим да направим общ проект. Просто беше въпрос на време да ни се стиковат графиците, да ни дойде точната муза. Но всъщност това не е единственото парче, което сме забъркали заедно. Това е единственото, което сме издали засега.
Значи може да кажем, че е един вид сбъдната мечта.
Абсолютно. Аз го казах още когато излезе. За мен е сюрреалистично. И чест. Абсолютно удоволствие.
Често в биографични филми и книги за големи музиканти виждаме как животът и музиката им се дирижират от продуценти и големи компании. Понякога правят неща, които не са напълно в синхрон със самите тях. Имала ли си момент, в който е трябвало да изпееш нещо или да покажеш образ, които не усещаш като напълно свой?
Истината е, че в почти целия ми дебютен период имах честта и удоволствието да работя с хора, които са много добри и много опитни в тази сфера и аз им имах пълно доверие. Започнах като тийнейджърка. Живеех сама, дори нямах родителска фигура в този момент, и някакви добри, чудесни хора ме взимат под крилото си и започваме да го градим този образ. По никакъв начин не ги обвинявам, защото аз самата не съм знаела коя съм и съответно не съм могла да им подам тази информация в цялост. И те не са могли да я открият. И сме правели някакви неща леко, по инерция или както сме си мислели, че трябва. Със сигурност впоследствие, просто пораствайки, започнах да откривам себе си. Това си е процес. Нормално е.
Кога ти е най-лесно да пишеш песни – когато си най-щастлива или когато страдаш?
В един момент, когато започнеш да го правиш професионално, разбираш, че от всичко можеш да извлечеш нещо. От всяка емоция. Много хора вярват, че трябва да са тъжни, за да могат да пишат, аз изобщо не вярвам в това. Има толкова много теми.
Не мога да си те представя тъжна.
Да, защото много рядко си го позволявам. Стоя в тези емоции само набързо да ги преработя, за да не ги натрупвам и да ги замитам под килима. Не се вглъбявам в тях. Вярвам, че просто всичко е въпрос на настройка. Просто знам, че трябва. Не обичам да съм меланхолична. Обичам да гледам напред. Да виждам надеждата в нещата. То става банално това да сме благодарни за нещата, но е практика, зад която мога да застана на 200%.
Кога за последно се почувства меланхолична?
Тази сутрин заради лош сън. Но бързо го отработих. Пуснах си LAVA.
