Съществува ли любов на Марс?

Отговор на този въпрос ни дава Калина Калчева, която нарича себе си гражданин на света...

06 юли 2021

Ученическите си години прекарва в постоянна смяна на адреса си, приспособявайки се към най-разнообразни култури в седем различни държави. Завършва Първа езикова гимназия във Варна, а после и ВСУ, специализира градоустройственаархитектура и в Технически университет Бранденбург в Германия, недалеч от Берлин. В наши дни прилага усвоените разнообразие, толерантност и нестандартност в работата си. Занимава се с архитектура, европейски проекти за градска регенерация и опазване на архитектурното и културното наследство. Участва в различни архитектурни конкурси заедно с екипа на „Оптимистас" – архитект Явор Панев и адвокат Цвета Йоцова- Стоева. „Не мисля, че Явор и Цвета ще разберат някога напълно колко важни са за мен и колко ги обикнах, всеки по специфичен начин, за да имам днес достатъчно основание да започвам деня си с усмивка", споделя Калина малко след запознанството ни, което се случ- ва по време на една импровизирана разходка в сърцето на най-артистичния квартал на Варна – „Таляна".

Запознах се с историята ти покрай предаването „Малки исто- рии" на БНТ – именно там чух за проекта ти, свързан с Марс. Може ли да ми разкажеш повече за него?

„Марс 25" е проект, коийто започнах още като ученичка. Той ми предостави златна възможност да комбинирам двете си страсти, а именно архитектура и астрономия. През последната година проектът се разрасна и получи признания, за които всеки от нас си мечтае – от НАСА поискаха да разработим прототип, поканиха мен и екипа ми да водим лекции на учениците от школата за астронавти, участвахме в национални и международни конференции, предстои да направим и научно ръководство. Проектът заживя свой собствен живот, но този успех дължа на хората, които не спряха да вярват в него и в мен. Дължа го най-вече на екипа си от професионалисти, както и на доцент др. Явор Шопов от СУ, който се погрижи проектът ни да се разпространява в подходящи за този тип идея програми и състезания. Нашият град на Марс ще представлява конструкция от сплави в надуваема модулна обвивка. Цялото съоръжение ще се изгради в пещерите на Червената планета и ще е заобиколено от изкуствено създадена екосистема. Модулното решение позволява мобилност, а пространството се адаптира към хората. Прототипът ни е разработван с идеята да се разрасне и адаптира с времето. Налагало ми се е да пазя правата си за този проект със зъби и нокти, налагало се е на екипа ми да ме вдигат на крака и понякога даже основно те да движат нещата, защото не ми е достигала енергия, но всеки път си е струвало! Животът е непредвидим, но „Марс 25" определено беше успех. За мен. За нас.

Съществува ли любов на Марс?

Марс се оказва привлекателна дестинация за много хора в наши дни – известни и неизвестни, богати и бедни, малки и големи, какво е онова, с което те привлича Червената планета теб лично?

Привлича ме неизвестното, нестандартното и неразбраното. Мразя утъпкани пътеки и схващането, че трябва да си като всички. Човечеството винаги е гледало към звездите. В началото е било за отговори, днес е с цел космически туризъм и колонизация. Не мисля обаче, че хората са достатъчно отговорни към нашата планета, за да живеят безгрижно на Марс. Според мен първата стъпка трябва да е в посока да излекуваме Земята, да се грижим повече за нейните ресурси и дадености, защото Марс не е толкова благосклонна планета. Мен ме привлича като научна тема, като терен, но не си представям да живея в пълна изолация там дългосрочно. В крайна сметка обаче има

пътници за всеки полет – и аз съм от онези, които подкрепят мечтателите.

Вярваш ли, че има какво още да се направи за нашата планета, преди да се отправим към други, и как да обърнем според теб процесите, свързани с унищожаването на това, което сме създали през вековете? Как да накараме

хората да се замислят?

Вярвам, естествено! Аз съм оптимист по природа и призвание! Повечето ни проекти в момента са сързани с преосмисляне на пространсвата и възстановяване на стари сгради и архитектурни паметници. Младежкото пространство във Варна „РеБонкърс" е един идеален пример за това. Става въпрос за един 200-годишен барутен погреб, на който се опитваме да вдъхнем нов живот и да превърнем в творчески хъб. Мисля, че чрез него доказваме всеки път, че си струва да се даде втори шанс. Просто трябва да научим хората да мислят извън приетите норми и да виждат реалния потенциал на пространствата. Друг проект в „Таляна", който развихме по време на локдауна, беше концепцията да направим пешеходна крайбрежната алея, а временната мярка за забранен автомобилен достъп да стане перманентна. Центърът на Варна разполага с много публични пространства с голям потенциал, които не се използват пълноценно. Причината често е липса на свързаност и поставяне на правилна функция. Историческият център на Варна – квартал „Таляна", е от своя страна истинско съкровище за града. Това е районът в Стара Варна, в който има найвисока концентрация на културно-историческо наследство, включващо както сгради –паметници на културата, така и археология. Обособен е преди няколко години, с визията да се развива като арт квартала на Варна.

mars

Част от екипа на архитектурно студио „Оптимистас" си - какви са най-важните проекти, с които се занимавате там? 

„Оптимистас" за мен е не просто архитектурно студио. Архитект Явор Панев и адвокат Цвета Йоцова-Стоева, всеки по свойначин, са лъч светлина в живота, и ако мотото ни е Pessimism no more, то истината е, че с времето те се превърнаха от хора, които не мога да си обясня, в хората, без които ще загубя баланса си и крилата си. Може да се каже, че и тук любовта е в основата. Синергията е много важна за нас, особено като се вземе предвид, че сме все силни характери. Най-яркият ни проект е конкурсът за нова сграда на „Карин дом". Имах известни притеснения, когато влизах в екипа за този проект, предвид факта, че има общо с тази част от мен, която едни виждат като най-голямата ми слабост, но всъщност е най-силното ми оръжие. Още си спомням как тримата, работейки по заданието, си говорехме, че ще сме успели и щастливи, ако ни пратят 20 проекта. Получихме 174 от цял свят. В „Оптимистас" намерих перфектния баланс между любов, кауза, жажда за промяна към добро и оптимизъм. Както казах – оптимист по природа и призвание съм. След този проект вече имаме някаква разпознаваемост, подготвяме и няколко нови проекта, така че оглеждайте са за розовата фирма.

Обичаш да четеш и участваш в книжен клуб, може ли да ни разкажеш повече за хората и книгите в него?

Моите дами са една съвкупност от разнообразни характери и професии, но нас ни обединява любовта към книгите. Няма такова нещо като твърде много книги и в „Читателски клуб Орбита" разчитаме именно на това. Почти всяка неделя вече сме заедно и през трите години, в които съм част от тях, най-ценното ми е възможността да се запозная, и лично и творчески, с множество съвременни автори – като Искра Урумова, Камелия Кучер, Георги Господинов, Захари Карабашлиев и други. Аз чета много просто защото книгите са убежище, както и приятел, който не задава въпроси след дълъг ден. С дамите от книжния клуб не ни свързват само книжните недели, а и силно приятелство, и подкрепа.

mars

Освен че четеш, явно умееш и да пишеш – какви са героите, които обитават въображението ти? За какво се борят, за какво мечтаят, какво обичат?

Героите и произведенията ми са вдъхновени от преживяванията ми, но най-честна със себе си и със сърцето си винаги съм в поезията си. Героите ми се борят за любовта си. Поставила съм си като лична цел да съм максимално искрена в писането си и поради тази причина хората в живота ми биха се припознали в героите ми и често се търсят, защото за мен добрият автор пише за това, което познава и със сърцето си. Моите герои са хора като всички нас – търсят щастието и хармонията между ума и сърцето. Писането ми е помагало и ми помага да разбера чувствата си. Вече не се крия. Вдъхнаха ми увереност да участвам в конкурси – и още повече, когато го правя, да използвам името си, а не псевдоним. Това е голяма стъпка за мен, защото години наред дори семейството ми не знаеше, че пиша, а сега имам няколко предложения от издателства. Със сигурност съм израснала като автор и човек, защото, сравнявайки днешните си творби с някои от дебютните, усещам, че вече я няма тази наивност и плахост.

Вярваш ли в твърдението, че любовта е в основата на всеки успешен проект? И как любовта се вписва в градската среда? 

Аз съм госпожица „Вдишвам любов и издишвам благодарност", така че, да, вярвам, че любовта е земната магия, вярвам, че тя има силата психически и физически да променя човек, и вярвам, че невинаги е наивна, а просто ни помага да виждаме красотата. Тя е във всичко и мисля, че така трябва да бъде. Работя със и съм от хората, които влагат много любов в проектите си, а когато се обединим, тази любов си личи в разцъфтяващата градска среда. Човек трябва да обича това, с което се занимава, а аз съм от късметлиите, за които това важи с пълна сила.

А съществува ли според теб любов на Марс?

Да, защото има цяла армия от хора като мен, които влагаме любов в опитите си да разберем Марс, но има толкова видове любов, колкото и сърца по света, така че тепърва ще я почувстваме, надявам се.

Цялото интеврю четете на страниците на GRAZIA юни.

Текст: Полиа Александрова

Фотография: личен архив

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA