Прея: I’m every woman, наистина

В нея живеят много артисти, но именно тази еклектика ни кара да я харесваме толкова.

Невена Дякова
Невена Дякова 11 август 2021

Фотография: Златомир Араклиев Стайлинг: Боян Кузески Грим: Елиза Попова

Коса: Георги Петков Модел: Мартин @Nassmodels

Срещнах Прея за първи път преди 7 години. Тогава тя бе на прага на 20-те, още тийнейджър на практика, което ме изуми с оглед на спомена колко здраво стъпила на земята ми се стори в онзи момент. Имаше увереността на много по-зрял човек, план А и план Б за кариерата си и въобще не се взимаше твърде сериозно, без, разбира се, да пропуска факта колко е талантлива. Нямах търпение да се видим по Zoom и да разбера дали ще ме познае след цялото време, но не успях да видя реакцията й, защото бе с изключена камера. „По пижама съм, извинявай!", ми призна на финала на разговора със същата откровеност, с която говори за белязаната от COVID-19 година, за половинката си Евден, за скорошната раздяла с баба Ирина, от която наследява любовта към песента, за мечтите да има по-голям дом, може би с двор, в който да тича непрестанно един много активен лабрадор. И въпреки че, без да видя очите й, разбрах, че с един от въпросите си съм извикала сълзи, тя не ми се разсърди, че съм настъпила в една твърде лична територия. Разбирам защо Мария Бакалова й симпатизира, макар и познанството им да е само виртуално – на човек не му е нужно да познава Прея от дълго, за да я хареса завинаги.

Видях страхотни кадри от сесията за корица на GRAZIA, как преминаха снимките?

Беше страхотно, един от най-приятните дни, които съм имала от известно време насам. Бях в компанията на много талантливи хора, на красиво място, правихме изключително красиви неща. Искам всичките ми дни да преминават така. С единственото изключение, че всички дни преди снимачния и всички дни след него бяха изключително топли, а през този духаше студен вятър. (Смее се.)

Стилистиката на сесията отвежда към 70-те, но винаги съм си мислела, че на теб много ти отиват разнообразни стилове, изглеждаш ми конвертируема към различни епохи, имаш ли си любими?

Симпатизирам на 70-те, на историческите и културните промени, случили се тогава, на 90-те, разбира се, заради носталгията и естетиката им. Също на Средновековието и се радвам, че в последните години имаше няколко сериала, ситуирани в тази епоха, в които стайлингът следваше леко съвременен прочит. Този фюжън много ме влече. Спомням си как преди години дъщерята на Джони Деп – Лили, имаше период, в който без най-малко притеснение се разхождаше по улиците в кринолини и се чувстваше повече от добре.

Ти самата в какви дрехи се чувстваш най-добре?

Аз съм изключително еклектична личност и в мен живеят много артисти. I’m every woman, наистина. (Смее се.) Има моменти, в които се чувствам много уверена и секси, когато си сложа едни високи токчета например, някакъв прилепнал кожен панталон, импровизирам в момента, но да речем, някаква по-edgy визия. Има моменти, в които се чувствам чудесно и в анцуг, наскоро открих великата комбинация, която много ме забавлява – анцуг и корсет, хем нещо си се постарал, хем ти е комфортно.

Какво се промени при теб за последните 7 години, в които не сме се виждали? Помня, че когато се срещнахме, учеше реклама с идеята да имаш някакъв резервен план.

Мисля, че тогава не разбирах на 100 процента защо съм взела това решение, но се оказа, че е било най-правилното за мен. Много се радвам, че избрах този път, явно на интуитивна база. Мислех си, че е нещо като План Б, опитвах се да съм рационална, защото музиката е много колеблива сфера. На финала излезе, че план Б всъщност е съществена част от План А. Не зная как без това образование щях да навигирам в музикалния бизнес такъв какъвто е в момента.

Прея: I’m every woman, наистина

2020-а беше особена година за хората от бранша, как се отрази на теб в емоционален, във финансов план?

Беше сложна, но аз се чувствах чудесно през цялото време. В началото й отидох на почивка в Маями с приятелка – едно леко импулсивно решение. Всъщност много исках да се прибера, въпреки че тук по същото време беше зима, а там топло – много готино преживяване! Прибрахме се седмица преди локдауна и останах вкъщи 3 месеца поред. Наистина, в първия локдаун се чувствах невероятно, нямах никакъв проблем, че не излизам. Да, беше ми странно всичко случващо се в света, не знаех как ще се развие, но като цяло гледах положително на нещата. Много ми беше хубаво, че си останах у дома със себе си, с половинката си, успях да довърша разни проекти, които иначе никога нямаше да доведа докрай, ако бяхме продължили с онова темпо. Имах време за ретроспекция, имах време да напиша много музика, имах време да уча разни неща. Въобще чувствах се както когато бях дете по време на лятната ваканция – истинският живот течеше в тези 3 месеца. (Смее се.)

Даде най-позитивното определение на извънредното положение…

Неее, точно така се чувствах! Защото тогава много си стоях вкъщи, много излизах и навън, но когато си дете, наистина можеш да превърнеш цялата си стая в един свят – абсолютно неизчерпаем на вдъхновение и разни занимавки. Въобще не ни беше скучно на мен и моя приятел.

Как се отрази този период на динамиката на отношенията ви, знаем, че пандемията раздели или направи по-близки много двойки?

Аз наистина смятам, че първият локдаун ни даде възможност да осъзнаем, каквото имаме за осъзнаване. При нас беше приятно, защото ние много се забавляваме, когато прекарваме време заедно. В същото време и в малкото жилище, което обитаваме, успявахме да си дадем нужното пространство, всеки да си прави нещата, които го интересуват поотделно, много си помагахме и беше суперзабавно. Направо бяхме 2 деца, които са в лятна ваканция. (Смее се.) Намирахме си разни занимания, които иначе не бихме имали време да вършим. Играхме игри, записвахме песни с предмети от апартамента, четохме много повече, учихме история заедно. Признавам си, че може би в последните дни на първия локдаун стигнахме психологическата граница, или както казват в края на майка ми и баба ми – „почна да ни хваща съклетът", и да искаме много да излизаме навън, но не беше непреодолимо усещане.

Спомена, че по време на първия локдаун си имала време да завършиш EP-то, което се очаква да излезе в края на май. Три месеца ли са достатъчни за реализация на такъв проект при нормални, а не извънредни, както в случая, обстоятелства?

И сега не ми отне три месеца, ако трябва да съм честна. По време на локдауна обаче се родиха в доста завършен вид песните, въпреки че с моя колаборативен партньор Денис винаги търсим начини да експериментираме, да пробваме нови варианти на аранжименти. Има още една песен, която все още завършваме, и тук е моментът да ти кажа, че краят на май се отлага за края на юни. (Смее се.) Опитвам се да полирам нещата. Не съм достигнала все още тази фаза, в която парчетата да се раждат готови.

57

Перфекционист човек ли си, или просто имаш високи очаквания?

Не бих се нарекла перфекционист. Обикновено се опитвам да видя как би било най-добре, най-полирано, най-обработено, най-доизработено и понякога се връщам към някакви по-семпли версии – това важи за много неща в живота ми. Около мен цари някакъв творчески хаос, в същото време обичам нещата да имат структура, имам много списъци, малко съм еклектична.

Ти си Дева на ръба на Везните, ако не се лъжа…

Точно, и това се отразява много в ежедневието ми, понеже Дева и Везни не са с много сходни вибрации.

Вярваш ли, че всичко, което ни се случва, е плод на заложеното в наталните ни карти, както би казал един професионален астролог, или по-скоро е въпрос на свободна воля?

Смятам, че тези две неща живеят в симбиоза. Не мисля, че събитията са генерално предопределени, но мисля, че има известни закономерности, които можем чрез свободната си воля да променяме поне що се отнася до нас и нашия кръг.

Наскоро те гледах в шоуто на Митко Павлов и разбрах, че корените ти са от Елхово. Често ли ходеше там като дете?

Семейството на майка ми е родом от града, впоследствие тя идва София, раждам се аз – първо поколение софиянка. (Смее се.) В Елхово прекарвах всяко лято като дете.

За съжаление, от същия епизод научих, че скоро си загубила много важен за теб човек – баба ти, и исках да изкажа съболезнования.

Да, баба беше суперважна личност за моето изграждане. Още ми е много прясна случката и дори не съм асимилирала напълно загубата й.

Има ли някакъв много скъп за теб спомен, свързан с нея, който си припомняш напоследък?

Няма ден, в който да не се сещам за нея. Милите спомени са много, но често ми се „привижда" как с баба стояхме на верандата и разделяхме бобчета, които наскоро сме набрали от градината, на бели и на шарени, и в същото време пеем песни като „Една българска роза", огласяйки двора… после поливаме розите – някаква жестока идилия.

57

Тя ли беше първият ти учител в музиката?

О, абсолютно да! Изнасях й шоупрограми, тя беше най-големият ми фен, никога не й омръзваше да ме слуша, нямаше си по-важна работа. Настина тя ме е научила на първите песни, които знам, дори на английски, което е много забавно, защото тя по-скоро не говореше английски. С мама бяха решили, че аз ще бъда много ерудирана млада дама – ще говоря езици, ще чета книги. В същото време баба ми искаше да стана модел и със същите книги, които ми даваше да чета, ме караше да дефилирам на глава в стаята. (Смее се.)

Може би са те подготвяли за световна сцена, така ми звучи това.

Надявам се! Наистина така звучи сега, като го разказвам.

Заговорвайки за световна слава, видях, че в Instagram се следвате с може би най-известната българка към днешна дата – Мария Бакалова. Покрай Мила Роберт ли се познавате, или по друг начин ви срещна животът?

Истината е, че ние не се познаваме лично, следваме се, откакто тя живее в САЩ, и нашето познанство е изцяло виртуално към момента, но се оказа, че и двете доста си симпатизираме една на друга и на творчеството си, и съм сигурна, че ще се запознаем един ден.

Смяташ ли, че нейният успех даде на много българи увереността, че реализацията на мечтите е плод на много работа, но и на много вяра в себе си?

Да, абсолютно! Радвам се, че Мария е решила да не дава израз на опасенията си дали ще успее. Аз самата вярвам, че когато човек манифестира към вселената желанията си, особено ако изписва целите си на хартия, те се сбъдват. Много ми беше харесала една публикация от IG на Мария, в която тя бе споделила снимка от ученическа тетрадка, в която си е рисувала знака на Холивуд и си е правила vision board за това къде иска да се намира… и в момента я виждаме точно там – на червения килим на Оскарите.

Всъщност вече минаха няколко месеца от старта на новия ти ангажимент в шоуто на Николаос Цитиридис, как се чувстваш в продукцията?

Чувствам се абсолютно вкъщи. Първия ден, в който бях в ефир, трябваше да открия предаването и изпитах невероятна сценична треска. Изненадващо за мен и колегите, още на следващия бях много по-спокойна и в кожата си, все едно не ми беше втори, а 202-ри път. Веднага се аклиматизирах, а екипът много ми помогна за това. Аз всъщност не съзнавах колко трудно се прави ежедневно шоу, но пък средата е изключително креативна – много умни и забавни хора се опитват да правят умно и забавно съдържание, което се измисля, снима и монтира в рамките на ден.

А как ще промотираш албума си – ще има ли все пак някакви лайфове през лятото, на които ще представиш част от новите парчета?

Все още обмислям каква да бъде промоцията, но живи участия ще имаме. Читателите може да следят моя Instagram/@preyah_yeah за актуални дати и нови локации.

Ще работиш или ще почиваш повече през лятото?

Много ми се иска да се организирам така, че лятото да живея на морето. И където и да пътувам за участия, да го правя оттам, а не от София. Много искам да ходя и на концерти като слушател, бих се опитала да изляза от България поне за седмица. Върти ми се Барселона в ума, но трябва да проуча какви са условията за пътуване дотам.

Кои са най-близките ти хора в работата, хората, без които не можеш, хората, които те вдъхновяват?

Категорично Денис – моят музикален колаборатор, работя с него по всички парчета. Помага ми да се развивам като музикант, той е мултиинструменталист. Моята половинка Евден също, той има дълбоки теоретични познания в областта, що се отнася до стилове и музикална история.

57

С Евден сте от доста време заедно, мислите ли за деца, или това е още далеч от хоризонта?

Единственото препятствие би било нашето ежедневие и нещата, с които сме се захванали в професионално отношение и които много ни се иска да развием още. Не се чувстваме достатъчно пораснали, за да станем родители. Силно вярвам, че родителството е много отговорна задача, не бих го направила само за себе си, дори да ми е много сладичко да си имам бебенце. Съзнавам, че това е грижа за човек, който трябва да се превърне в личност. Първите години от живота му са съществени за изграждането му и изискват посвещение, а аз все още изграждам себе си.

А и фокусът моментално се измества от теб върху детето, дори да не си бил особено егоцентричен…

А аз съм, леко. (Смее се.)

Добре го прикриваш, не съм забелязала.

То не е стигнало до някакви нездравословни граници, но определено мисля за себе си и върху себе си.

А имаш ли домашен любимец, което за много съвременни хора е първа стъпка към детето?

Не, нямам, но бих искала куче. С Евден опитваме да си намерим по-голямо жилище, защото сегашното ни не е подходящо за животно и не бихме искали то да се мъчи в малка квадратура. Но въпреки че нашият лайфстайл към момента не позволява особено, бихме опитали. Бих си взела куче, което го мързи. (Смее се.) В същото време май искам лабрадор, да тича постоянно… но първо къща!

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA