Божана Кацарова и удоволствието от храната

За нея няма ограничения – нито във въображението, нито в кухнята, нито в пътуванията.

Фотография: Facebook/@BojanaKatsarova

Божана е истински номад, който няма никакво намерение да спре на едно място. И буквално, и преносно. Ще го усетите с първото разлистване на нейната дебютна кулинарна книга „Стая 102. 90 рецепти с история", която е изключително цветна, изпълнена с вкусни снимки и вълнуващи истории. За Божана храната е преди всичко удоволствие, а като един master chef не спира да се вдъхновява от любовта, пътешествията, хората, историите, продуктите и нямаме търпение за следващия й проект.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЗАД КАДЪР СЪС ЗЕЙНЕБ МАДЖУРОВА

Наскоро излезе твоята книга „Стая 102. 90 рецепти с история". Тя естествено продължение ли беше след целия този извървян кулинарен път до момента и защо освен рецепти споделяш в нея и различните случки, преживявания, места?

Всяка добра рецепта има вкус и разказва история също като пътя, който съм извървяла до момента. Много ми се искаше първата ми кулинарна книга да е лично обръщение към всеки читател и да разпалва истинско желание да пробва рецептите. Вярвам, че историята към всяко ястие помага особено много.

Какво друго е различното в книгата?

Различно няма, книгата не е различа, а просто много добра. Постарали сме се адски много над фотографиите вътре и изобщо цялата стилистика на изданието.

Кога се зароди твоята любов към храната, после към готвенето? Самата ти наскоро сподели в интервю, че когато ти започна да готвиш, тогава не беше толкова модерно, както е сега... Сега всички готвят и живеят здравословно.

С готвенето стартирах още от дете, моята баба е основна причина за това. Аз определено не попадам в графата „живеещи здравословно", а съм по-скоро от хората, които обичат живота и знаят как да живеят добре. Храната е източник на удоволствие. Здравословно е да се живее щастливо и без лишения, това накратко е моята лична гледна точка.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: МИХАЕЛА И БОРИСЛАВА ВОДЯТ МНОГО ЯСЕН ДИАЛОГ С ИЗКУСТВОТО

Божана Кацарова и удоволствието от храната

Какво те мотивира да продължиш, когато нещо не се получава?

Мен най-много ме мотивира, когато някой каже: „Това няма да стане" или любимото ми „никакъв шанс". Един приятел ми каза преди години: „Божана, най-големият бонус в този живот е да бъдеш подценен, това просто дава допълнителна мотивация и прави успеха още по-сладък!".

Защо не отвориш свой ресторант в София, а в момента предпочиташ pop-up формата на Supper Club Sofia, при който локациите се сменят, броят на хората е ограничен?

Защото съм завършен егоист и исках да разполагам със свободно време. Разбира се, много неща се промениха и тази година най-вероятно ще видите и новия ми проект (който също като книгата развивам последните няколко години). За успешен ресторант се изискват опит, знания, локация и уникален екип. Първите две бяха налични, но мисля, че чак към днешна дата имам и последните две. Колкото до Supper Club, повече информация може да се намери в Instagram профила ми @bojana_ is_o_ye. Но накратко това е изживяване за абсолютни хедонисти, което подготвяме с ужасно много желание и любов за всички наши гости. Това не е ресторант, а място, на което можеш да срещнеш интересни хора и да си откраднеш няколко часа извън пределите на „нормалното".

Това ли е бъдещето при ресторантите, или по-скоро е тренд в момента?

Не мога да говоря за бъдещето или за трендове. По попринцип се влияя само от едно основно правило и то е – доставя ли ми удоволствие. Supper Club е образно казано моето първо дете и благодарение на него срещнах уникални хора.

Доколко изобщо се влияеш от трендовете в готвенето, храната?

Не се! Не робувам на етикети и мразя квалификации в стил това е еко или био. Храната е висша форма на удоволствие и като такава тя просто следва да бъде вкусна.

Знам, че не робуваш на здравословното хранене. Самата ти как откри за себе си баланса между това да се храниш вкусно и да изглеждаш толкова добре?

Първо – благодаря, второ – с риск да шокирам много хора, аз не готвя за себе си и рядко готвя в собствения си дом, просто защото в нормален работен ден прекарвам над 12 часа около храна, независимо дали я приготвям, или говоря за нея. Предполагам, че в момента външният вид идва не от храната, а от това как се чувстваме, дали сме щастливи и спокойни. При мен поне е така.

Пътуваш непрекъснато из различни кътчета по света. Не си ли искала да останеш някъде за постоянно и какво те връща тук?

България е магнетично място. До ден днешен и аз не мога да си обясня какво ме връща тук. В момента съм в процес по преместване на живота ми паралелно в Лос Анджелис, но да видим, както се казва. Колкото до оставането някъде за постоянно, за мен номадският живот е абсолютна мечта. Аз съм от хората, които намират ред в хаоса. До голяма степен моята работа изисква да пътувам и това ме прави по-добра, дава ми нов поглед и ме развива като личност, така че нямам никакво намерение да се спирам на едно място.

Има ли някоя кухня по света, която не ти е допаднала? Нещо, което не би приготвяла?

Не бих готвила с продукти от редки видове и мразя, когато се разхищава. Също така мразя преекспонирането със „здравословни" продукти. Онзи ден се смяхме с моя екип по темата за „веган" маслото. Ами това си е чист маргарин, което е всичко друго, но не и здравословно.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA