Михаела и Борислава водят много ясен диалог с изкуството

Сестрите Караджови може да са partners in crime, но със сигурност са и Sisters In Draw.

Димитър Андонов
Димитър Андонов 04 януари 2022

Фотография: Христо Йорданов

Като човек, неспособен да нарисува две прави черти, дори с помощта на линия, още от дете изпитвам силен респект към хората с артистичен талант. И не знам дали е объркана народопсихология, лудост или нещо друго, но признавам, че първия път, в който видях работата на тези две момичета, директно си казах, че няма как да са българки. След половин час разглеждане на профилите им в Instagram виждам имената – Михаела и Борислава. Шок! Шок, но и гордост. Михаела е момичето, което нарисува пощенската марка за 85-годишнината от раждането на Кристо. Борислава има зад гърба си редица илюстрации за списания и книги. През лятото Sisters In Draw представиха изложбата Love Will Not Tear Us Apart, създадоха и прекрасните илюстрации към „В като Вагина". Превод: нямаше вариант, при който да не ги потърся и да не поговорим за всичко това.

Михаела и Борислава водят много ясен диалог с изкуството

Кога започнахте да действате заедно?

Михаела: И двете рисуваме от малки, но при мен в началото беше просто за забавление. Имах прекалено много интереси, не можех да се спра на един и да развивам него. Хващах нещо, оставях го, след това друго и т.н. Отне ми известно време да разбера, че е моето, докато Борислава винаги е знаела, че иска да прави това. Може би нейният хъс поведе и мен.

Борислава: Аз бях много вдъхновена от часовете в специалност „Илюстрация". Прибирайки се от Академията, сядах и се опитвах да пресъздавам задачите, които им даваха. Впоследствие започнахме да получаваме първите си поръчки от клиенти и предполагам, че колелото се завъртя. От 8 години работим заедно. По-спокойно е, като знаеш, че другият ти пази гърба.

Затова ли решихте да станете Sisters In Draw?

М: Съдба, общи интереси, общи гледни точки. Съвсем натурално дойде. Като започнем от гледането на анимации в хола като малки, разглеждането с часове на списания и албуми, драскането по тетрадки, рисуването на надписи на любимите ни групи върху тениски. Все проекти, които запълваха свободното време и ни сближаваха. Не сме избирали да работим заедно, то си избра нас. Затова смятам, че е съдба.

57

Има ли в семейството ви други артистични таланти, или вие сте първите?

Б: Майка ни ни записа на уроци по рисуване, тя имаше изключителен усет за апликация и създаване на обекти. Като бяхме деца, постоянно носеше списания с различни фигурки, които можеш да създадеш вкъщи. Все още пазя много ясни спомени как изглеждаха като оформление. Може би това също е повлияло да искам да съм графичен дизайнер първоначално, тъй като илюстрацията дойде много силно във втори курс в Художествената академия.

М: Израснали сме в семейство на музиканти и детски учители. Музиката е главен персонаж в живота и на двете ни – дядо ни беше музикант, баща ни също е. От малки ни водят по концерти и репетиции. Развихме силен афинитет към музиката и затова мисля, че имаме специално отношение и уважение към всички изкуства.

57

Колко дълъг може да е пътят от идеята до финалния резултат?

М: Толкова, колкото е необходимо. Може да отнеме час, ден, месец, година, метър, два метра, 200 000 километра. Понякога идеята идва бързо, друг път – изключително бавно, но я виждаш на хоризонта. Когато се появи, първо се опознавате. Разменяте общи цели и възгледи. Това е моментът, в който идва креативността и започва приключението. След това е финалът. Няма точен километраж, но винаги е забавно.

Постоянно се говори, че бизнес не се прави със семейство, но успешните примери са немалко. Как ви се получава на вас?

Б: Смятам, че искреността е на първо място. За толкова години сме минали през много и вярвам, че сме по-сплотени. Като по-малка, чувайки, че семейството е преди всичко, естествено го приемах като клише – нещо, което си длъжен да кажеш заради възприятието на обществото. Оттогава са минали години и мога да заявя абсолютно същото.

57

Някога били ли сте конкурентки, или по-скоро винаги сте приятелки?

Б: Има я тази тенденция при израстването в семейство с братя и сестри, дори да сте в различни сфери на развитие. С Михаела имаме както общи идеи за развитието ни като артисти, така и самостоятелни. Всяка от нас има своите интереси и мечти и всяка от нас знае, че другата е до нея, независимо от решението, което ще вземе. Така че бих казала приятелки, а конкуренцията невинаги е нарицателно за нещо лошо. Може да мотивира и да те дърпа към развитие на потенциала ти.

М: Да, случвало се е да бъдем, но не с тази негативна тежест, с която често обвързваме конкурентността. Когато сме екип, ние сме заедно. Когато сме отделно, просто сме отделно.

Казвате ли си, ако нещо не ви харесва?

Б: О, да! Винаги имаме много ясни виждания. (Смее се.) И това е най-хубавото. Обратната връзка е важна за израстването ти като личност, човек и артист. Рядко е хубава и лесна за приемане в момента на изричане, но като ù дадеш шанс да отлежи, виждаш резон в казаното.

М: Имаме и много силна емоционална връзка. Ако нещо не е наред, другата вече го знае. С времето се научихме, че няма място за премълчаване.

57

Някога мислили ли сте за успеха извън страната? Каквото и да си говорим, мащабите отвъд Океана са различни.

М: Май е почти неизбежно да не ти мине тази мисъл поне веднъж. Има изключителни таланти, творящи в България и извън нея. Независимо в коя точка на Земята си, потенциалът ти може да бъде забелязан. Понякога по-рано, понякога по-късно, но винаги.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: МИСЛИТЕ СИ, ЧЕ ПОЗНАВАТЕ КИМ ЛИЙ? ПОМИСЛЕТЕ ПАК.

57

Попадали са ми разни теории, че всеки може да рисува и се нуждае само от практика и правилна техника, за да успее. Вярно ли е?

М: Всеки може да рисува, защото всеки може да се учи. Нужно е желание, постоянство и вяра, че ТИ ще се научиш. Преди години, когато споделих, че искам да се науча да свиря на китара, получих възклицания (включително и от мен към мен) „Ама за кога? Късно е вече". Никога не е късно. Ако искаш да станеш музикант, можеш да станеш музикант. Талантът е малък процент. Големият процент е в непрекъснатата работа, постоянството, желанието да научаваш, в любопитството, в експериментирането. Един безкраен процес е.

И все пак някои хора го правят доста по-добре от други…

Б: Това е заради отдадеността и любовта, която имат към рисуването. Заради света, който искат да създадат и да подарят на всички, за емоциите, които държат в себе си, заради опознаването, без дори да ги познаваш лично. Всеки има какво да разкаже.

57

Отделяте ли време за характера и живота на героите, които рисувате? Представяте ли си ги в различни роли?

Б: Винаги, дори да е просто скица, нарисувана за 5 минути. Лично аз най-много обичам да разказвам характера чрез интериора. Всеки детайл носи символика и разказ, същото е като да редиш пъзел. Като го наредиш, виждаш цялата картина. Няма случайни предмети в моите илюстрации. В последната година се стремя все повече да развивам героите си с нови роли. Все едно разглеждаш снимките на непознат от целия му живот – накрая със сигурност го познаваш повече.

Моля ви, кажете ми как подбирате цветовете толкова перфектно.

М: Благодарим ти! Мисля, че отново е въпрос на практика и усет. Това, което ми помага на мен, е изучаването на цветовете в природата, както и изучаването на фотографии, илюстрации, класическа живопис, авангардна живопис. Обичам да разглеждам такива материали и да си задавам въпроси – защо е избрал тази композиция? Защо тези цветове? Защо тези предмети? Така имам по-ясен диалог със себе си и с рисуването. Когато се вглеждам в такива източници, виждам съчетание на цветовете и разпознавам кой цвят с кой си отива. Има цветове, които просто не стоят добре един до друг. По този начин възпитавам интуицията си. Въпреки това ще издам една тайна – винаги, ви-на-ги имам проблем с цвета за фон. Минавам поне през 10 варианта, докато избера един.

57

Казвате, че съжалявате, че не сте се родили в 70-те. И тогава ли щяхте да се занимавате с изкуство?

М: Със сигурност! В което и десетилетие да се бяхме родили, щяхме да се занимаваме с изкуство, убедена съм в това. Ако можех да ни видя в различните епохи, щях да го направя. Би било интересно.

Но май все пак е по-добре да живеем тук и сега, нали?

Б: Така е. Смятам, че се раждаме в правилното време. Оценяваме това, че сме деца на 90-те, но също вярваме,че можем да се връщаме назад, без да променяме събития, а просто да ги преживяваме.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA