Фотография: Ivelina Bridges, Иван Горанов
След кратка пауза от светлините на прожекторите Прея се завърна по-силна, по-осъзната и по-истинска от всякога. В новия ù проект "MÓMA" личи дълбоката вътрешна трансформация, през която е преминала – време на интроспекция, създаване, отказ от външни очаквания и посвещаване на най-истинските усещания. Песента е много повече от звук. Тя е преживяване, артистичен жест и манифест на женската сила, свобода и множественост. По време на тази творческа тишина, далеч от шумния ритъм на публичността, Прея не спира да създава. Използва натрупаната енергия и тя най-накрая избухва в нова артистична форма. Смела, различна, но вярна – преди всичко на себе си.
Какво отключи това завръщане?
Паузата всъщност беше съвсем целенасочена. Усетих се доста прегоряла и не там, където искам да се намирам креативно, затова си казах: "Спри и помисли". Неслучайно често в банята ни идват най-добрите идеи. Именно тогава за малко сме слезли от хамстерското колело и си позволяваме да задълбочим по-навътре в самите себе си. Така че "завръщането" си беше естественият резултат от паузата.
Имаше ли причина за нея?
Всъщност само почивка от музиката не си взех. Взех си почивка от дейностите, свързани с това да си публична личност. Именно за да се отдам на творчество и интроспекция. Създадох повече музика през този период, отколкото общо досега сигурно. И за себе си, и за други артисти. Музиката никога не може да ме измори, даже напротив – най силното ми гориво е.
"MÓMA" е много повече от песен – тя звучи, но и се преживява.
Радвам се, че се усеща така, защо то винаги именно това целя да вложа в произведенията си. В паузата създавах много музика и имах време да експериментирам в различни посоки. Много исках да напипам пулса на това, което да ме изразява най-добре във всичките ми измерения и да бъде мен и никой друг, моят уникален стил. Исках да съм максимално искрена, смела и докосваща. И някъде в средата на този процес се роди "MÓMA".
Текстът е манифест на женската сила и свобода. Какви реакции получи от жените около теб – приятелки, фенки, колеги?
О, само положителни, за моя голяма радост. Истината е, че песента докосва не само жени, но и всеки, който е в здравословна връзка с женското си начало. Това, което ме прави най-щастлива, е как реагират малките момиченца. Ежедневно получавам клипчета на малки хубавици – от бебета до тийнейджъри, които пеят песента, репликират хореографията или просто не отлепят очи от екрана. Това изпълва сърцето ми с огромна радост и удовлетворение.
Казваш, че "MÓMA" е женски глас, който отказва да бъде дефиниран от нормите. Това ли е дефиницията за свободата в днешно време?
Свободата за мен е да се чувствам комфортно в изборите си и въобще в правото си на такива, да не бъда сравнявана с другите жени, а всяка от нас да си има пространството за себеизразяване. Да си позволяваме да правим и да бъдем нещо, което е невиждано досега. Ако ни идва отвътре, да създаваме нови пътеки, а не да бъдем заставяни да ходим по вече отъпканите такива. Стандартите за красота и успех да се разширят неимоверно, така че да не се създават комплекси за малоценност у всяка жена на база на разни повърхностни фактори. Да не се превръщаме в клонинги, а напротив – да красим света с разнообразните си шарки, форми и текстури.
Дори в самото звучене усещаме комбинация от афро, поп и фолклор.
В последните две години се захванах с доста интроспективни практики и благодарение на тях, както и на експериментите в студиото, стигнах до този екзотичен фюжън, който всъщност е мен в музикална форма. (Усмихва се.) Алекс (Паркър – музикалният продуцент, с когото работят върху сингъла, бел. ред.) много добре ме разбра, когато му обясних за фюжъна, който търсим. В същото време ми помогна да изляза от границите на собственото си съзнание и ме подтикна да помисля още малко извън кутията. Негова беше идеята припевът да е това, което е. И според мен точно припевът качи парчето на съвсем друго ниво.
Видеото също е истински визуален празник, а ти си коренно различна.
Креативната концепция беше да покажем многопластовостта на жената, като изобразим много различни и на пръв поглед може би противоречащи си моми, но в същото време съдържащи се една в друга. Цялата идея на парчето е, че отказвам да се конформирам в една или друга посока, тъй като аз съм и това, и онова, и именно това е богатството и изобилието на персоната ми. Стилистът на видеото е Иван Цуцуманов, с когото обожавам да работя, защото е безмерно талантлив, абсолютен световен талант. Много добре ме разбира и имаме много допирни точки що се отнася до вкус. Заедно с режисьора Жоро Пеев избрахме началните концепции и след това Иван ги разработи.
Какво представлява усещането за стил за теб?
Определено себеизразяване и вдъхновение. Защита не бих казала, защото даже ми се струва, че на нашите ширини действа по обратния начин. Много по-защитена бих се чувствала, ако се сливах повече с тълпата. За да си по-отличителен, се изисква смелост.
Ако трябваше да облечеш "съвременната жена", как би изглеждала тя – в цветове, форми и материи?
Ще ù дам платинена карта и ще я оставя сама да избере как да се облече.
Как успяваш да се измъкнеш от трудните моменти? Не само в професионален, но и в личен план.
Аз съм от хората, които са много по-фокусирани върху решенията, отколкото върху самите проблеми. Анализирам набързо и започвам да търся разрешение на ситуацията. Ако проблемът е вътрешен, напоследък много ми помага изписването на хартия – както на проблема, така и на възможностите да се справя с него. Ако е конфликт с друга личност, в общия случай се опитвам да го отстраним с разговори и някакъв тип компромис. Уча се да не се притеснявам да помоля за помощ, когато ми е истински нужна.
Миналата година се омъжи. Какво промени бракът?
Не бих казала, че има съществена промяна в рутината или в творчеството ми след брака. Най-съществената разлика е, че сега всяка мечта и всеки план за бъдещето включват поне двама.
И двамата сте музиканти, сигурно динамиката е интересна.
Наистина животът ни е много динамичен, няма два поредни еднакви дни и се редуваме кой да бъде по-ангажиран, а понякога и двамата сме в еднакво количество. Почти без да се договаряме, единият поема какъвто товар може от другия и се стараем да си улесняваме дните. Понякога аз готвя, понякога Ечи, понякога нито един от двамата и просто си поръчваме нещо. Също така се стараем да си крадем време, в което да сме само двамата и да правим нашите любими неща или да посетим семейството му в Монтана.
Май за първи път сподели толкова лична част от живота си в сингъла "Всеки ден".
Никога не съм правила обществено достояние прекомерни детайли от личния си живот. Покрай този сюблимен момент в моя живот усетих порив да открехна малко повече вратата и заедно с моята публика да отбележим и споделим радостта от любовта.
Как музиката и любовта съществуват в ежедневието ви?
Мога да кажа, че вкъщи никога не е тихо и че и двамата сме тренирани да спим на всякакви шумове. (Смее се.)
Кои са малките неща, които правят връзката истинска?
Да се чувствате свободни да си кажете всичко, дори и да сте на различни мнения. Да знаете любимите си ястия, филми, дрехи, аромати. Да си имате безпрекословно доверие и да знаете, че дори и нещо драстично да ви се случи, ще си бъдете опора един на друг и ще преминете заедно на отсрещния бряг.
Как би описала себе си с три думи в настоящия момент?
Жадна, щастлива и доволна.
Какво би посъветвала младите "моми", които търсят себе си?
Не се страхувай да експериментираш. За да стигнеш до това, което искаш, някой път трябва да разбереш какво не искаш. Но веднъж намериш ли своето, никога повече няма да се усъмниш и ще си по-сигурна в себе си от всякога.
Спомена за нови и изненадващи проекти. Какво ново и изненадващо можем да очакваме скоро?
Албуми.
В множествено число?
(Усмихва се.) Точно така. Поне един.
