Фотография: Profimedia
МilaBogi e артистичният псевдоним на българския артист, поет и вокален експериментатор на име Богомила, която ни изненада с песента Shadow от дебютния ù албум Glass&Mirrors.
Смело и много лично гмуркане в темата за емоционалната травма, оцеляването в една токсична връзка, прошката и възстановяването на вътрешната сила след преживяно насилие в интимна връзка. "Понякога най-страшното не е самото насилие. А тишината след него. Тази тишина, в която започваш да се съмняваш в себе си. Да се питаш: "Може би наистина аз съм виновна?", "Може би така изглежда любовта?" Тази тишина те руши. Бавно, постоянно, безкомпромисно!" Мила познава силата на музиката, както и опустошителното чудовище, наречено насилие. След силно токсична връзка тя започва да си задава въпросите, свързани както с природата на самото насилие, така и с изследване на територията му. "Отне ми време да си го призная. Отне ми време да свикна с мисълта, че не съм виновна. Че любовта има съвсем друго лице!"
С ясната представа, че тръгва на дълъг поход в опознаването на грозното лице на насилието, Мила има пълната подкрепа на съпруга си, с когото живеят в Амстердам и се радват на прекрасно момченце. "Със съпруга ми сме заедно повече от осем години. Обичаме се. Имаме прекрасно дете. Като във всяка връзка, и ние сме минали през какви ли не сезони, включително и тежки кризи. Именно по време на една такава криза сякаш се пробудих. Внезапно разбрах, че не съм се излекувала. Преживявания, които години наред бях закопала дълбоко – започнаха да говорят с глас, който не можех повече да игнорирам. Разбрах, че трябва да поема отговорност. Не защото съм виновна за миналото, а защото искам да съм будна и здрава за бъдещето. Да обичам, без да се губя. Да отгледам своя малък тригодишен мъж със светлина, не със сянка."
Твърдо решена да направи първата крачка към промяната, започва терапия. "И си позволих да погледна назад, наистина. Признах си, че съм била в отношения, в които съм преживяла всеки вид насилие. И ми е останал дълбоко вкоренен токсичен навик – да се съмнявам в себе си. Да се извинявам за емоционалността си. Да се смалявам, за да бъда "достатъчна". Посъветваха ме да пиша като част от лечението си. Аз реших да пиша и да пея."
Така се появява дебютният ù албум – Glass&Mirrors, който тя нарича изповед. "Това е огледалото, в което за първи път се погледнах без илюзии. Имаше дори една песен, която не можех да изпея. Всеки път, когато стигах до нея, гласът ми сякаш се чупеше и започвах да плача. Тогава направих нещо неочаквано – клонирах гласа си с помощта на AI. Така се роди Shadow, най-болезнената песен в албума. Песен, която озвучи мълчанието. Това беше акт на оцеляване. AI стана инструмент в процеса ми на справяне с травмата. Позволи ми да се чуя "отвън", да извадя на повърхността неща, които тялото ми не можеше да поне се да изкаже. Стана мост между тишината и гласа. Между болката и смисъла". Затова Glass&Mirrors е и мисия. "Посвещавам го на всички, които още не са готови да изрекат истината си. На тези, които все още се обвиняват, че са обичали."
