Алфред Лъвското сърце

Лидия Делирадева 07 август 2019

Може би за първи път гледах филм на Хичкок, когато бях в гимназията. Оттогава, видя ли повече от десет птици, кацнали на едно дърво, го заобикалям на пръсти.

Под знака на Лъва се раждат онези, които не позволяват никому да има надмощие над тях. Един от лъвовете бе кралят на ужасите Алфред Хичкок, който твърдеше, че ако го оставите да снима „Пепеляшка”, то от каретата със сигурност ще изпадне труп.

Роден на 13 август 1899 г., в предградие на Лондон, на 11 години Алфред отива в колежа „Свети Игнатий". На 15-годишна възраст той постъпва в навигационното инженерно училище и започва да посещава лекции по изкуствознание в Лондонския университет. Година по-късно доброволно постъпва в армията, но се озовава в резерва, където изучава подривна дейност. На 21 години работи като електротехник във филмово студио, след това се издига до титлата "дизайнер на надписи", а година по-късно става сърежисьор. През 1925 г. снима първия си филм като режисьор, през 1926 г. - първия си трилър „Жител", а през 1929 г. - първия британски "говорещ" филм „Изнудване". През 1948 г. се появява първият му цветен филм и от 50-те години на миналия век Хичкок, получавайки американско гражданство, е в зенита на славата. Името му стои на Алеята на славата и 55 филма на режисьора са включени в съкровищницата на световното кино. Умира на 29 април 1980 г. в Калифорния, от бъбречна недостатъчност.

Пътят

Лъвовете трябва да се отглеждат по-строго, защото отпуснете ли каишката - ноктите и зъбите им ще ви припомнят кой е кой. Въпреки това, родените под знака Лъв винаги решават сами какви да бъдат и какво да правят. Родителите на Хичкок, католици до мозъка на костите си, изпратили деветгодишния си син в салезианския католически колеж, където се полагали грижи за деца на хора с ниски доходи. Но дори и за послушния Алфи строгостта на режима в колежа била непоносима и седмица по-късно той се върнал ужасèн у дома. Следват манастирското училище, където монахините също са строги, и накрая йезуитският колеж. В колежа Алфред свиква, няма затруднения в обучението, не е сред първите, но не е и сред изоставащите. И момчето рецитира с удоволствие Шекспир, а при всяка възможност тича към киносалоните. Лентите са по няколко минути, но усещането за възбуда и вълнението са много силни, особено когато влакът се втурва към теб и задачата е да се прибереш у дома, без да си подмокрил панталоните. Алфред често се отбива и в наказателния съд, вече като малко по-голям. Да видиш жив убиец и да чуеш описанието на кървавите му „подвизи" е още по-интересно от препускащия към теб влак!

Лъвовете понякога кривват от определения им път, но съдбата бързо ги връща обратно. Хичкок първо иска да стане инженер, родителите му са щастливи - надеждна кариера, печеливша професия. Синът сякаш намира смислена работа - да отговаря за електрическите кабели, но тогава Едгар Алан По се намесва в живота на младежа, който поглъща кримките на писателя с интерес и фантазира всякакви ужасни и трагични сюжети. Написва една мрачна история, за да ви настръхнат косите, както казва самият той. Работата бързо му доскучава, въпреки че вече се занимава и с реклама, издава брошури, слуша лекции във факултета по изкуство и почти забравя за електрическите кабели. И тогава Алфред вади късмет: американска филмова компания обявява вакантно място за „дизайнер на надписи" и за младежа това е, което му е необходимо. Там Хичкок се научава да пише скриптове, отговаря за костюмите и декора и се захваща с всяка работа на снимачната площадка. Такъв талантлив младеж не може да не бъде забелязан, следователно, когато се появява нуждата от втори режисьор, нашият герой вече е в готовност. После отива в Германия, за да направи филм при майсторите на кинематографията, слуша и запаметява всичко. Светлината и сянката, казва той, те са важните. И въображението на зрителя. „Не дръжте толкова на тези декори и не предъвквайте всичко до пюре”, споделя Хичкок. „Будете въображението, то ще дорисува онова, от което се нуждаете. Няма нищо по-лошо от затворената врата", казва Хичкок.

Алфред Лъвското сърце

В общи линии, главното за режисьора не е зрителят, а славата и свободата, така че да прави каквото иска на снимачната площадка и никой да не му заповядва. Иначе се въртят в краката ти, месят се, изразяват мнения. „Плюя на всички!" – с насмешка подхвърля свободолюбивият Алфред. Сиреч, сам съм си директор. И той създава трилъри, умело манипулирайки зрителя, карайки го да се страхува от неизвестното и да се чувства на косъм от смъртта. Зрителят настръхва от преживяното, рита с крака от удоволствие, скърца от ужас със зъби и пълни киносалоните. И Хичкок обикаля снимачната площадка - невисок мъж, закръглен като тюлен, присвива очи, сякаш се усмихва, но наблюдава всичко много внимателно. „Да ме питат за какво е филмът е също толкова нелепо, колкото да задават на художника въпроси за вкуса на ябълките, които рисува”, отсича той. „Гледайте филмите ми поне по два пъти, защото сте невнимателни и много неща ви убягват. Всичко, което исках да ви кажа, е там, на екрана.”

В яркия и шумен Холивуд, където Хич отива, за да завладее кинематографичния Олимп, загърбвайки сивия и плесенясал Лондон, ценят такива смели момчета. „Казах си, ще стигна до американските звезди. И го постигнах”. „Няма нито една звезда, - казва по-късно той, - чиято популярност да не съм се опитвал да променя или разширя.”

Алфред Хичкок

Алфред Лъвското сърце се разгръща в Холивуд, превръщайки се в най-богатия и най-известен режисьор в света. Но в крайна сметка, как? Е, вярно е, зрителят скърца със зъби, трепери, вика. И тогава Хичкок изстрелва „Психо” с рекламата: „Обезателно изчакайте финала!" И се започва - публиката пищи, вие и тича между редовете в киното. Опасно е да си в салона, сред тази истеризирана тълпа, а Хичкок също така забранява да се включват светлините след финалните надписи. Хич е вече милионер. Или „Птиците" - той нарежда да се хвърлят птици към актрисата, те издраскват лицето ù, а публиката се вцепенява и ужасява по-късно в салоните.

Лъвовете са хора на действието. Без него изсъхват. Хичкок започва да размишлява върху новия филм, докато все още снима предишния. Когато няма сюжети за сценарии или му е препоръчана почивка, се нервира от безделие. Има много пари и застоят в работата е това, което го измъчва най-много. В продължение на десет години той снима за телевизията популярната програма „Алфред Хичкок представя”, пише книги и се опитва да запълни дните си. „Киното – това е животът, от който са изрязали най-скучните сцени”, твърди Хичкок.

Лъвското сърце

От лъвовете се страхуват, но ако ги опознаят, ще намерят в тях много неща, които те крият от любопитните очи. Гардеробите на Хичкок се пръскат по шевовете от скелети. Например той се паникьосва страшно много от полицията, защото татко Уилям веднъж довлича малкия Алфи в полицейското управление и моли замалко да го затворят зад решетките. Осемгодишното момче се скитало из Лондон, прибрало се късно вкъщи и трябвало да си получи заслуженото. Ако баща му, както разказва Хичкок, е бил строг възпитател, то за майка си Алфред не споделя много, само през целия си живот проявява неугасващ интерес към удушаването на жени. От йезуитите Хичкок се бои като от огън, помнейки телесните наказания, на които са били подлагани момчетата в колежа. Той споделя, че всичко това го е плашело до смърт и сега си отмъщава на хората, като ги ужасява с филмите си.

В училище Алфред получава прякора Какаду, не го закачат, но и не се сприятеляват с него: той е дебелак и доста тромав. Освен това, мирише на риба заради магазина на баща си. Не лъв, а направо тюлен е точната дума. Но Хич, дори ако се е притеснявал от това, не го показва. Той се научава да си играе сам. Хората, техните слабости и желания са напълно прозрачни за него, държи ги, както се казва, в ръцете си. Знае как да накара хората да правят това, което той иска. И по различни начини. Веднъж се навежда към един млад актьор, който не слуша на снимачната площадка и прошепва в ухото му, че ако не направи това, което режисьорът иска, Хич ще вземе гвоздеи и ще закове краката му за пода, докато кръвта не потече от тях като мляко. Актьорът се вцепенява от страх, но в крайна сметка застава на нужното място.

Хичкок мрази бъркотията и къщата му винаги се почиства най-щателно. Всички разписки, сметки и билети са подредени в хронологичен ред. Той е спретнат и подреден, винаги с костюм и вратовръзка. Не дай Боже, ако нещо не върви по план – получава веднага главоболие и се чувства безпомощен.

Хич се срамува от пълнотата си през целия си живот, но умело я използва: понякога посреща журналистите по пижама или халат, което го прави още по-монументален, велик, лъвски. В реалния му живот страховете и тревогите му са угасявани с опиати и антидепресанти, което понякога прави Хич сънен.

Алфред Хичкок

Кадър от филма "Птиците"

С чувството за хумор при лъвовете всичко е наред, но при някои той е много особен. Хичкок е известен с мрачните си шеги. Той може да събере куп гости в мъничка стая и да преоблече актьорите като сервитьори, изпускащи чиниите върху посетителите. Или да подлага на важни гости пърдящи възглавници. Или да закопчее с белезници две звезди и дълго време да се преструва, че не намира ключа. Или да се басира с реквизитора, че онзи няма да може да прекара нощта, окован в студиото, и да му подари бутилка уиски с разхлабително. Или да се съблече до кръста и да нарисува на корема си лице, което намига на гостите, докато Хич обикаля из стаята. Или да подари на дете кукла в ковчег. Особено обича да се подиграва на артисти, от които е „необходимо да се свали аристократичната арогантност". Те също не остават длъжни на режисьора и след като чуват как веднъж Хич ги нарича добитък, сковават в студиото ясла, докарват телета, а на шиите им висят табелки с техните имена.

Един Хич и четири Алми

Лъвовете прекарват живота си с тези, с които се чувстват сигурни да споделят страховете и комплексите си. До Хичкок през целия му живот е Алма Ревил - червенокоса, дребничка (само метър и половина), невзрачна. Въпреки това, амбициозната и арогантна личност на Хич, която презрително гледа на жените и иска да ги удуши, забелязва Алма. И то само защото тя е монтажист и втори режисьор - професионалистка от най-висока класа. Хич ухажва Алма без натиск, без номера. Като цяло, в това той се държи с достойнство. Алма му дава експертни съвети и е толкова успешна, че до края на живота си нейната дума е решаваща за Хич. Ако Алма не оцени някоя идея, пламъкът у Хич угасва.

Разбира се, лъвовете са романтични, но романтизмът им се разбива в острите скали на безпокойството. Хичкок се смята за непривлекателен, за което разказва в интервю: „Аз знаех със сигурност това и нямах никакви илюзии.” Въпреки това, събира сили и прави предложение на двадесет и седем годишната госпожица Ревил. Това се случва на кораб, докато госпожицата страда от морска болест и почти повръща вместо да изрече скромното „да".

„Мадам", както я нарича съпругът ù, носи панталони, пише сценарии със съпруга си, има саркастичен поглед към заобикалящата действителност и според Хич е уравновесена, с жизнен характер, никога не се мръщи и отваря уста само с благородната цел да помогне. Чудо, а не жена. Тя наистина обича странния си съпруг.

Въпреки че Хичкок не скрива факта, че поставя приятелството и съвместната работа с Алма над брачните си задължения, те имат дъщеря на име Патриша. „Направих го с писалка”, казва признателният съпруг, който по време на контракциите на жена си излита от ужас от къщи и се запилява из града.

Алфред Хичкок

Хич и Алма, 1956 г.

Той се грижи за жена си след рак и инсулти, приготвяйки храна за нея и провеждайки бизнес срещи наблизо, за да бъде при Алма при всяка нужда. Винаги веселата Алма става тъжна, а съпругът ù сякаш изгубва заряда си, от който се храни през всичките тези години. Самият той страда от артрит, започва да води застоял живот, не вижда нищо добро и често плаче, питайки всички какво ще му се случи, ако Алма изведнъж умре. Той споделя, че в живота му е имало само четирима души, които са го обичали най-много, оценявали са го, подкрепяли са го и си сътрудничили с него: сценаристът, монтажистът, майката на дъщеря му и отличната готвачка. И тези четиримата се наричат с едно и също име - Алма Ревил.

Ежедневието се променя, Алма, която заменя всичките му приятели, е тежко болна. Хич вече не може да прави филми, „изсъхва", тъгата обгръща живота му и той започва да избледнява, отчуждавайки се от всички и отказвайки да яде и пие. Съпругата му надживява Хич с две години. „Сега, изглежда, стана модерно да се правят капсули с послания, за да се даде на хората от бъдещите векове някаква представа за нас. Подготвил съм своята капсула. В нея сложих няколко доста големи парчета динамит, барут и нитроглицерин. Моята капсула трябва да бъде отворена през 3000-та година. Тя ще им покаже кои сме всъщност." Типично за Хич на прощаване. Той си взема сбогом с живота по лъвски и с неувяхващия му черен хумор. 

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA