Сибуми буквално означава философия на простата, фина и ненатрапчива красота. Терминът възниква през XIV век и първоначално е бил използван в смисъла на стипчив вкус - за разлика от всичко сладко. Естетичните идеали на Сибуми са въплътени в разумната сдържаност и естествеността.
Външно обектите Сибуми може да изглеждат обикновени, но оригиналността им се изразява в характеристиките на текстурата, цвета и формата. Този баланс на простота и сложност може да се нарече класически: той не омръзва и не се демодира с времето.
Сибуми ни учи да не преследваме призрачното съвършенство, да оценяваме естествеността и красотата в нейната неподправеност – именно това, без което субкултурата на бодипозитивизма не може да мине. Основното послание, което и двете концепции се опитват да предадат, е: нито едно нещо няма да ни направи щастливи, докато не заобичаме себе си такива, каквито сме. Днес ехото от философията на Сибуми се чува почти навсякъде: при хората, в текстовете, картините, приборите за хранене, бижутата, в интериора и дори при дрехите.
Сибуми не е понятие, а просто знание без усилия, това е „красноречиво мълчание". Един автор считаше, че свободният полет на птицата във въздуха може да бъде Сибуми.
