Текст: Станислава Айви
Фотография: Личен архив
Само на 4 часа път с кола от София, Солун винаги е добра идея. Независимо дали е лято, или есен.
Истината е, че лятото често преминаваме набързо за обяд, връщайки се от Халкидики. Обикновено тогава е толкова горещо през деня, че няма хора по улиците, камо ли местни. Паркираме близо до църквата "Свети Димитър", тъй като буквално в уличките отсреща има закрит пазар и няколко таверни, в които, освен че е много вкусно, в сянката са истинско спасение. През пролетните месеци обаче разходката е различна и много приятна.
Стигаме за въпросните няколко часа и се настаняваме. Отседнали сме при приятели, само на 20 минути пеша от Бялата кула и морето. Най-известната забележителност на Солун е част от крепостната стена. Когато градът е бил превзет от Османската империя, кулата е използвана за затвор. След заповед на султана да бъдат екзекутирани всички затворници е наречена Червената кула, или Кървавата кула. След освобождението на града кулата символично е била "боядисана" с бяло, за да бъде "измит" имиджът ѝ, лошият спомен и историята. Разходката по крайбрежието е магическа по всяко време на деня и независимо от сезона. Привечер обаче се насочваме към първата спирка за вечерта – To Dixti, ресторант с морска храна. Следват гръцки салати, узо, калмари, октопод на скара, ризото с морски дарове и няколко вида разядки. Много вкусно, с изключителна атмосфера.
В продължение на над 2000 години Солун е бил културен и кулинарен кръстопът. Разположен в североизточния край на Средиземно море, той е естествена точка между Европа, Африка и Азия. От основаването си през 315 г. пр.н.е. градът е бил посещаван и завладяван от редица империи – първо македонци, след това римляни, византийци и османци, преди да стане част от Гърция през 1913 г. Кервани от търговци, предприемачи, авантюристи, имигранти и бежанци са пристигали, носейки подправки, билки, вина и сосове от своите родни места, като всички те са допринесли за богатата гастрономическа смесица на града. От 2021 г. Солун е обявен за град на гастрономията на ЮНЕСКО, отчасти в признание на дългата му кулинарна история.
Ако сте тръгнали на уикенд разходка с кучето си, всички изброени приключения са разрешени за домашни любимци. Вечерта ни продължава в безкрайно симпатична част на града, която напомня на Капана в Пловдив. Le Coq Tail е бар на няколко етажа, всеки с различна музика и публика. Леят се питиета и е пълно с хора от най-различни държави и култури. На първия етаж, на който попадаме, част от компанията ни веднага се включва и в караоке програмата.
На следващия ден вече е събота и слънцето пече. Разходката отново е покрай морето, но този път в другата посока, към концертната зала на Солун, разположена с впечатляваща гледка към водата. Небето е адски красиво с различни цветове облаци и само прави сградата още по-величествена. Наблизо рибар е седнал да чака улова си и типично по гръцки е надул музика от телефона си, да му е по-весело. Групата ни стига до Allegro – rooftop бар и ресторант, отново с изключителна гледка. След няколко аперитива съботата продължава с барбекю при нашите домакини. Неделната разходка започва с извеждане на кучето по брега и желанието просто да си изпиеш кафето на някоя пейка.
А след това се насочваме към Стария град на Солун. Т.нар. "Ано Поли" е единствената част от Солун, която оцелява почти непокътната след големия пожар през 1917 г. Районът е обитаван още от византийско време и запазва силно средновековно влияние. Тук може да се видят останки от крепостните стени, построени основно през IV век по времето на Римската империя и разширявани по-късно от византийците. Има много стари църкви, манастири и византийски храмове, включени в списъка на ЮНЕСКО. Така че ако търсите къде да избягате за няколко часа от реалността на ежедневието, Солун винаги е добра идея за уикенда.
