Психологът Магдалена Ангелова за „тоалетната хартия" и поуките след коронавируса

Люба Вангелова 17 март 2020

В работата си като семеен и детски терапевт, Маги Ангелова неведнъж е срещала ситуации, които поставят под риск психичното здраве на семейството. Днес, във времена на повсеместна паника, която не познава граници и възраст, потърсихме мнението й за психологията на масите по време на пандемия.

Животът ни се обръна за няколко часа - как обичайно реагира човек в такива моменти?

Често не сме подготвени за болезнените и негативни новини и психиката ни се адаптира трудно. Затова първата реакция на съзнанието е защитна, защото то иска да отхвърли истината. Такава реакция е отричането и съмнението: „няма такова нещо; не е възможно; няма начин; има грешка; това не се случва на мен...”

Но, когато тази истина продължи да съществува и се повтаря, идва разтърсването и излизането от илюзията на отричането. Тогава се настаняват гневът и безсилието: „Глупости, някой е безхаберен; пак ни вредя; на кого ли му пука за нас; защо на мен...”

Това са защитни реакции, които крият чувството на слабост и уязвимост, усещането за разпад. Зад всичко това се крие още страхът и загубата на контрол - това са наши големи страхове, които несъзнателно живеят и се проявяват точно в такива ситуации на силен стрес.

Не е здравословно да зацикляме в тези защити, нужно е да допуснем и приемем истината, да си осъзнаем уроците, да назовем емоциите, да поемем отговорност за справяне и за промяна. Точно тази работа с личната болка, със страха и с усещането за нещастност е важен и полезен процес за телесния и психичен имунитет.

На какво се дължи психозата с феномена „тоалетна хартия"? 

Ако тълкуваме този феномен през един нестандартен поглед, бих казала, че тоалетната хартия е символ на базисните  нужди. Когато се изпусне контрола и се разстройват емоциите ни, ни трябва повече хартия, за да „избършем" тъгата, срама, страха, изпускането. Разбира се, използвам метафора, за да обясня ситуацията отвъд видимото и буквалното.

Явно отдавна водим битката с нуждата и налагането, вместо да работим за постигане на желанията си и за емпатията. Това са два различни процеса на функциониране, а единият ни прави по-нарцистични и негативно критични - познайте кой! 

Толкова е голяма колективната човешка болка, натрупана в историята и същите принципи на нарушения и до днес действат във всички сфери - политика, семейство,  работа и т.н. Но нито една „хартия" няма да ни помогне и да ни даде усещане за достатъчност.

До какво ще доведе социалната изолация?

Тази изолация е кратка и е свързана с нашето здраве и колективна сплотеност и отговорност. Това е един добър урок за всички ни и дано разберем поуката. Ние сме в изолация много отдавна и много хора сред множеството са самотни, разпадат се семейства, децата общуват с агресия, търсим връзки онлайн и дори се храним и правим секс онлайн. Създават се фалшиви истини и истории и всеки е този, който не е. И сред тази човешка изгубеност е естествено да има изолация с различни лица.

Ние много неща не оценяваме, нарушихме една важна база в човешкото здраво общуване и взаимодействие: истинност, откровение, лоялност, уважение, лична отговорност и емпатия . 

Кое всъщност е най-стресиращото за хората в такива моменти? 

Това е неосъзнатият страх от разрушение, от изчезване, от безсмислие, от нищожност, страх от смъртта, от липсата на възможност.

Какво да направим, за да не се уморим от карантината?

Да четем любими книги, да гледаме филми, които все отлагаме заради умора от работа и задачи, да играем с децата, да готвим вкусни неща заедно, да си Благодарим за това, че сме заедно и всеки един от нас има своето място и значимост в сърцето ни. Да си направим лична равносметка какво е нужно да променим в себе си и в живота си, за да бъде по-мирно и красиво в мислите, в сърцето и в това, което правим и виждаме. Малко разходка в гората, звуколечение и медитации, да свършим нещо в дома, което все не му идва ред.

Как да защитим децата от психозата? 

Като не допуснем ние да сме в психоза. Децата са огледало на нас и се учат от нас, и знаят и видимото, и невидимото за нас, чуват и казаното, и неизказаното от нас. Ние се разрушаваме по много и различни начини. Все сме като на война и тази война има различни лица - нарцистични битки между държави и диктатори, вируси, болести, масови фалити, безумни политики, разпади на семейства, агресия и нараненост, фалшив живот и личност в мрежите, преобладаващи новини за смърт и разруха. Децата много страдат и носят тежката рана на времето си, макар и външно да живеем в изобилие, вътре в нас е празно. Само да припомня, че близо 5 млн. сирийски деца са родени по време на войната в Сирия, а още 1 милион - в изгнание, според данни на БТА (като цитира съобщение на УНИЦЕФ). Данните са за периода между 2014 и 2019 година. През посочения период са убити 5 417 деца, което означава, че едно дете е загивало на всеки 10 часа. Освен това са ранени 1 639 деца. И химическите атаки срещу тях, и целият този ужас, страх, смърт и безсилие, и то буквално. Ние всички сме свързани в колекивната душа и съвест, и всички плащаме този дълг. Не може да стадат някои хора толкова дълго, а други – не. Този проблем все още продължава – в Йемен все още умират много хора, голяма част от тях са деца, а не говорим за тях. И се питам: след като цели държави и световни лидери се обединяват за едно (в случая за справяне с последствията от коронавируса), не може ли да го направят и за приключване на една 10-годишна война в държавите като Йемен и Сирия. Защо не се обединим да спрем войната – тя също е вирус?! Това е широкият аспект на отговорността. Животът и Бог ни движат, и светлината винаги е с нас, но дали не виждаме само мрака?!

Ти самата спокойна ли си?

Да, спокойна съм, но съм в тъга за голямата човешка болка и изгубеност, в която живеем и неразбирането, в което съществуваме.  

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA