Истински удивителната история на жените в кеча

Връщаме се в 80-те, когато тупираните коси, глем рокът и зрелищните "боеве" между момичета са актуалното cool. Историята обаче започва тук...

21 март 2022

Текст: Димитър Серкеджиев
Фотография: Profimedia

Професионалната борба в Съединените щати се ражда в периода след Гражданската война, когато за първи път се появява по карнавали и селски панаири. Кеч се превръща в разговорното име на развлекателно шоу, в което се използват похвати от свободната и класическата борба, бойните изкуства и елементите на обикновения уличен бой. Всъщност терминът „кеч" произлиза от американските турнири „Catch as Catch Can", провеждани в началото на XX век, което в буквален превод означава „Хвани, както можеш". Както се подразбира, в състезанието нямало много забрани и мачовете били доста кървави. (Именитият български борец Дан Колов има 1500 спечелени мача в същите тези турнири за периода 1918 – 1927 и става първият в света, който печели два пъти „Диамантен колан" (Diamond Belt) в тежка категория.)

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЛУЛУ В СТРАНАТА НА ИВ СЕН ЛОРАН

Истински удивителната история на жените в кеча

Съвременниците ни познават кеча от добилите широка популярност тв предавания, които Винс Макмеън-син, собственик на Световната федерация по борба (WWF), решава да комерсиализира, договаряйки излъчването им по кабелната телевизия. Може обаче да се твърди, че кечът е комбинация от спорт, театър и сапунена опера, където кечистите са повече актьори, развивайки борбата си по предварително уточнен сценарий, което в никакъв случай не намалява нейната атрактивност. Да, кечът може да е „фейк", но падане от 5-метрова стълба, жестоки контузии и прекратени в един-единствен миг кариери вече не е „фейк". И това е съвсем реален аспект от спортното забавление, с което са израснали много поколения.

В началото кечът е алтернативна реалност, изцяло мъжки свят, където се разхождат гиганти като Андре Гиганта, живи мъртви и демонични фигури като Гробаря, Червената машина Кейн, Дуейн Джонсън-Скалата, Джон Сина и много други. Но както във всички области на живота, и тук жената намира своето място. Още повече че при кеча е не толкова важна силата, колкото визията на тялото и артистичното изпълнение. А като добавка – и сексапилът, който категорично липсва в мъжките схватки.

Жените кечистки внасят различен нюанс в този спорт. Гледката как млада и красива жена прави смъртоносен скок от 5-метрова стълба през дървена маса върху тялото на опонентка е наистина зрелищна. Но подобни каскади, изпълнени от жени, внасят уникална доза сензитивност заради грацията и цялостната конфигурация на женското тяло.

кеч

кеч

Световната федерация по кеч WWF (WWE от 2002 г.) не е абсолютният монополист на този вид спорт (има и други федерации – TNA/ Impact Wrestling, ROH и новата АEW), но именно в WWE е най-силна традицията в женската борба. В рамките на Световната федерация по кеч можем да проследим три етапа, в течение на които се формира възприятието за това какво е жена кечист и спортист. Всеки етап е белязан от кратки проблясъци, дни на планиране, месеци на усъвършенстване, години на застой, секунди на провали. Съществуват моменти, в които се издевателства по най-долен начин върху жените, както и моменти, в които медийното отразяване на спортистките е сравнително малко, а когато го има, обикновено е тривиално и сексистко. Но покрай трудностите се раждат и скъпоценни моменти, в които жената кечист се радва на небивал възход. Първият етап, който трябва да отбележим, е този на Невероятната Мула. Тя властва на сцената на женската борба през един много дълъг период – от 1956 до 1983 година. Може да се каже, че тя е пионер на женската борба, а стилът й – спортен, сценичен и като визия, става предмет на подражание от цяло поколение кечистки.

Мула се бори агресивно, има скубане, ритане, изхвърляне на опонентите й от ринга. В известна степен това поведение повлиява негативно атрактивността на женския кеч и често тази борба се приема като циркаджийско шоу вместо като спортна атракция. За жалост, историята представя Мула и като един от най-лошите персонажи в кеч индустрията. Причината е, че според много източници тя правела всичко възможно, за да елиминира с нечестни ходове извън ринга бъдещите жени таланти, за да не бъде детронирана от ранга си на шампион при жените. Освен че практикувала спорта, тя го преподавала, като карала своите ученички да наемат стаи в личния й тренировъчен комплекс, където ги таксувала за престой освен за тренировъчните сесии. Като допълнение, управлявала и печалбите им от спечелените мачове. В книгата „Сестринство на ринга" Пат Лапрад и Дан Мърфи описват как Мула изпращала своите непълнолетни кечистки на „фотосесии", за които днес без колебание може да заявим, че представляват реална педофилска порнография. Сводничеството, предоставящо момичетата кечистки на организаторите на срещи, също било честа практика за нея. Уговорките не познавали морални граници, а много от жените не били наясно с тях. Но въпреки всички тези нечисти похвати, на които били подложени, жените кечистки имали и своите ювелирни представителки. Дами като Уенди Рихтер, Лейлани Кай и Рокин Робин са от първите таланти, които успяват да завоюват сърцата на безброй фенове и по този начин да направят жената кечист значима. Дори може да се твърди, че техните мачове са били по-завладяващи и атрактивни от тези на някои мъже. Въпреки завоюваната популярност, през 1990 г. шампионската титла за жени става неактивна, след като тогавашната шампионка Рокин Роби напуска кеч федерацията. След това, през декември 1993 г., титлата е отново активна благодарение на Алундра Блейз, която я печели в рамките на турнир. Оттук насетне новото лице на кечистките е Алундра Блейз, шампионка, притежаваща красота, иновативен стил на борба, включващ грандиозни скокове от въжето и финишър (характерен ход на кечиста, който обикновено води до туш или предаване на опонента, б.р.) под формата на внушителен и грациозен германски суплекс. Това са инструменти, които я превръщат във фаворит на феновете.

Серия от неправилни решения като скучен избор на шампиони при мъжете и евтини трикове водят до спад в рейтинга на кеча, което става повод собственикът на федерацията Винсент Кенеди Макмеън-син да уволни почти всички жени кечистки, включително и тогава активната шампионка Алундра Блейз. Този ход променя облика на женския кеч завинаги… В миналото остават шампионите като Уенди Рихтър, Рокин Робин и Алундра Блейз, както и великите експлозивни мачове, в които жените заслужили своето място на ринга. Заменя ги една нова философия на създаване на звезди, която постепенно ще стане прототип за „ерата на дивите". В нея жените воини от ринга са подменени от типажи като Тами Лин Сич – известна с името Съни. Красива и пищна блондинка, която освен че в края на 90-те години е най-популярният човек в интернет, не може да се похвали с изключителни умения на ринга. Тогава женският кеч вече не е борба, а просто еротика за зрителите. Кечистките не разбирали същността на спорта, а и нямали интерес да се научат.

кеч

кеч

Преди легендарната Атитюд ера в кеча женските мачове били възприемани като мачове тип „сутиени и прашки", кални боеве, бикини конкурси и систематично унижение на нежния пол. И въпреки това феновете им се множали. В рамките на Атитюд ерата, която се характеризира с повече агресия, груб език и сексуални сегменти, основният конкурент на WWE WCW губи рейтинговата война. Това води до решението за промяна на съдържанието, с което се намалява акцентът върху сексапила на кечистките. Да, все още се търсела демонстрация на женски форми за висок рейтинг, но на преден план изгряват звездите на Триш Стратъс, Лита, Моли Холи, които освен с красота успяват да спечелят публиката с талант и способност да „разказват” история, докато са на ринга. Лита и Триш Стратъс са първите жени, които са последният мач, черешката на тортата в ключовото шоу RAW/„Първична сила". А в началото на 2000 г. е първият исторически мач в клетка – Тори Уилсън срещу екстремната Лита. Въпреки тези малки, но ключови възходи на жената кечист в началото на новото хилядолетие популярността на риалити форматите оказва ефект върху спорта. Предавания като Survivor и Big Brother носят висок рейтинг и WWE се опитва да капитализира върху този факт, като създава WWE Divas Search (2003 г.)

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЖА ЖА ГАБОР - ЖЕНАТА, ПРЕДЛОЖИЛА БРАК НА 9-ТЕ СИ СЪПРУЗИ

Шоуто поставя акцент върху външния вид и пренебрегва атлетизма. В него не се търсят опитни борци, а атрактивни и продаваеми жени. Ако жените знаят как да се борят, това се приема като незначителен бонус. През 2008 г. тази тенденция кара WWE да маркира своите кечистки като „Диви”, което хвърля жените в безумни скечове. Вместо невероятни истории, „разказвани” на ринга чрез визуалния език на кеча, Дива ерата връща развитието на женския кеч години назад. Обрича ги да са мениджъри или компаньонки на мъжете, а мачовете им продължават не повече от 5 мин., които публиката ползвала, за да отиде до тоалетна преди главния мач.

кеч

Докато WWE продължава да проваля таланта на своите кечистки, представяйки ги в ретроградна дива естетика, големите шефове не проявяват интерес към едно не толкова ключово предаване, наречено NXT – мястото, където бъдещите звезди трупат опит, за да могат да станат част от основните формати „Разбиване” и „Първична сила”. Въпреки че NXT е собственост на WWE, семената на еманципацията вече са посадени и това води до нежния бунт на жените кечистки. В NXT основните атракции стават жените – техните мачове, историите, в които участват... Публиката приема с интерес новото поколение кечистки в основните предавания на WWE „Разбиване" и „Първична сила". В резултат на това през 2013 г. се провежда първият шампионски турнир на NXT, където се вижда точно колко различни и талантливи са жените там. Мачовете са технични, атрактивни и най-вече имат смисъл. Едно е ясно, 2013–2014 г. са години, в които започва рушенето на традиции. NXT продължават да набират сила, а на ринга излизат Саша Банкс, Беки Линч, Бейли, Шарлот Флеър – дъщерята на легендарния Рик Светкавицата. Това са новите Кралици на ринга и тяхното царуване започва през юли 2014 г., когато в схватка между Саша Банкс и Бейли в 30-минутен мач в стил „желязната жена" успяват да поставят шоу, което променя посоката на женския кеч и както през 80-те и 90-те фокусира всички погледи върху дамите в него. Благодарение на това внимание на 23 февруари 2015 г. идва официалният край на ерата на дивите в кеча. Мач, продължил само 29 секунди, разгневява и фенове, и кечисти. Всички се обединяват в Twitter под хаштага #Givedivasachance. Това кара собственика на WWE Винс Макмеън-син да отговори, че чува феновете и апелира те да продължат да гледат.

Оттук нататък WWE започва да дава повече телевизионно време на жените и вкарва талантите от NXT в основните си програми, показвайки на публиката, че промяната в женската борба е в пълна сила. На 3 април 2016 г. „Титлата на Дивите" е оттеглена и в почетна церемония на „Кечмания 32" е представена новата титла на жените – „Raw Women Championship”, с което ерата на дивите остава в историята. Следващите години са маркирани от вливане на жените кечистки в абсолютно всеки аспект в спорта.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA