Ванеса Гуджова: Промяната не се случва за месец - два, тя е процес, който вярвам, че съм провокирала да започне

Когато преди интервюто помолих Ванеса Гуджова да разкаже малко за себе си, тя не разказа, а изрисува душата си. Излишно е да редактирам нещо в нейните думи, тъй като Ванеса е удивителна. Тя е само на 17, а има не само мечти, но и ум и криле да ги сбъдне. Разговарям с нея по повод инициативата ù да кани в училището, където учи, хора от областта на изкуството и културата. Но преди интервюто, вижте как това момиче описва себе си и своите вдъхновения.

„Казвам се Ванеса, а фамилията ми е Гуджова – странна, но пък си я обичам, защото обожавам необикновеността във всичко, което срещам по пътя си. На 17 години съм, родена в София и влюбена в града – заради пъстротата от хора, динамичността на промените, въпреки че понякога ми се иска да се вглеждаме повече в себе си. Да обръщаме поглед навътре – към душите си и да забавим темпото в ежедневието, да откриваме красотата. Затова обичам да „бягам” от столицата и отивам в Пловдив, където намирам свободата на изкуството. Това е градът, който има собствен дух, привличащ със спокойствието да твориш високо изкуство, а за мен това е изключително важно – да имаш смелостта да насочиш вниманието на публиката към стойностното.
 
В момента съм в 11 клас в 101 средно училище „Бачо Киро”, остава ми още само година до завършването, а след това ще кандидатствам в НАТФИЗ. Паралелката, в която съм, е с икономическа насоченост, но, за щастие, изучаваме и хуманитарни  науки, които харесвам много. „Точните” дисциплини не са моята силна страна.
 
Обичам Човеците, които се усмихнат с очи, не просто защото трябва, а защото сърцето им го е пожелало. Обичам искреността и уважавам безкрайно хората, вървящи по пътя си, които не потъпкват нечий друг (в името на собствения си) успех. Обожавам семейството си. Родителите ми имат собствен бизнес, не се занимават професионално с творчество, но майка ми е човек на изкуството. Може би тя „запали” у мен искрата към театъра. Те са преди всичко личности, което за мен е най-важно.
 
Обичам качествената литература. Любим мой автор е Маркес. Магия! Наистина го обожавам!
Напоследък чета предимно пиеси и творбите на Е. Шмит, Й. Радичков -  чувствам ги близо до мен.
Слушането на музика и пеенето (въпреки несполучливите тонове, излизащи от мен понякога) са сред онези моменти, които ме вдъхновяват.
 
Дните обичам да прекарвам в репетиции, а вечерите – да минавам от другата страна на залата и да съм зрител в театъра. Актьорското майсторство открих, когато започнах да проявявам интерес към постановките, които гледах в Драматичен театър Пловдив. Пътувахме със семейството ми, за да сме в салона на театъра вечерта. Радина Думанян (която е актриса от театъра в Пловдив) е много близък до сърцето ми човек, който заедно с моята майка ми е предал любовта към тази професия, чувството за отговорност, необходимостта от качествена „храна” за душата.
 
Преди две години станах част от трупата на актьора Стефан Къшев. Той успя да ни сплоти и да създаде от нас екип, който прави всичко с любов. Той създава усещането за любов у нас – любов към изкуството, любов към всеки от нас, любов към живота.., истинска любов!
Вярвам в Любовта!
Вярвам в Смисъла!
 
Наистина тези хора, с които творим заедно, са много, много специални за мен. Те са изключителни Човеци, на които знам, че мога да се доверя.
Най-важното събитие, предстоящо за трупата ни (и мнооого вълнуващо, важно, отговорно за мен) е представлението „Вечния април” от Камен Донев, което репетираме в момента, а премиерата ни ще бъде на 30 юни в РКИЦ, София. Режисьор е Стефан Къшев (нашият художествен ръководител).
 
Повторих ОБИЧАМ, ОБОЖАВАМ няколко пъти, но това са най-красивите думи и не само думи – а чувства. Любовта към всичко, което създаваш, за мен е най-важна! Любовта във всичките ѝ форми вдъхновява! Любовта за мен е полет!”
 

А сега нека научим повече за начинанието на Ванеса Гуджова

Как се роди идеята да каниш български артисти в училище?

Започнах да каня български артисти, защото видях необходимост от промяна в българското училище. Не ми харесва това, че образователната система не възпитава култура или поне уважение към нея, а оттук тръгва и упадъкът на ценностната ни система. Затова реших, че ако искаме промяна в обществото ни, е редно да започнем от подрастващото поколение, а отговорните в социума сме самите ние. Реших да поканя актьори, за да разкажат, споделят своята гледна точка за живота, младите хора като мен да видят, че най-важно е да се чувстваме значими, поемащи морална отговорност.

Ванеса Гуджова

Откога е инициативата и колко често се провеждат срещите ви?

Инициативата се зароди като идея миналата година, но същинското начало бе през февруари месец, когато наш гост беше актрисата Снежина Петрова, с която проведохме обучение по социален театър, свързан с проекта „Медея”. Вече всяка сряда (а понякога и вторник, и четвъртък) имаме гост-артист, което е огромно удовлетворение за мен, защото виждам любопитството в очите на повечето ми съученици.

Кои бях първите артисти, които се отзоваха на поканата ти?

Една от последните срещи беше с актрисата Мария Сотирова, която разказа за изборите, за решението да започне заниманията си с театър. На 14 май пък Неда Спасова разказа за образа си в сериала „Откраднат живот” и за това какво е да си идеалист. Ден след това актьорите от класа на проф. д-р Атанас Атанасов посетиха училището и обърнаха внимание върху индивидуалните планове и цели в живота на човека. С Василена Винченцо организираме срещи-разговори след представления с актьорите. Весела Бабинова също беше с нас, дни след получаването на наградата ИКАР и разказа за пътя на артистите в България. Сред първите ни гости (заедно със Снежина Петрова) бяха Георги и Симона от екипа на No Blink (платформа за късометражно кино), които посветиха срещата на създаването на кино в България, за процеса – от заснемането до киносалоните. Ева Данаилова проведе час, свързан с духовното изграждане на всеки човек, което беше изключително ценно за всеки от нас. Следващата седмица ни предстои различен учебен ден – Ден на лиричната поезията, когато очакваме наш гост да бъде Стефан Вълдобрев.

Ванеса Гуджова

Каква беше реакцията на твоите съученици?

В началото съучениците ми не проявяваха особен интерес и на първата среща бяхме едва десетима. Казах си, че трябва да ги заинтригувам, че е нормално, защото някои от тях не бяха ходили на театър до 8-ми клас, което за мен беше доста притеснително. Промяната не се случва за месец - два, тя е процес, който вярвам, че съм провокирала да започне. Миналата седмица организирахме посещение на постановка и дойдоха около 50 ученици. Мисля, че вървим в правилната посока!

Ванеса Гуджова

Според теб подобни инициативи трябва да идват от учениците или е по-редно да идват от учителите и ръководството на училището?

Такива инициативи е прекрасно, ако идват и от учениците, и от ръководството на училищата, но поради стотиците административни задължения и учебни планове е доста трудно. Мисля, че подкрепата от учителите е изключително важна. За щастие, г-жа Йоланта Бурева прегърна моята идея и е ръководител на тези часове. Преживява всичко заедно с нас, чувстваме я като приятел, което е сложно да изградиш в съвременното образование, защото системата налага правила, отдалечаващи учител и ученик, а ако го няма взаимодействието, тогава не говорим за образование, а за наизустяване на факти. Нашата директорка – г-жа Весела Иванова - подходи с много разбиране и ентусиазъм, за което съм ѝ благодарна. Тя е директор, отворен към новости, иновативни подходи на работа. Изключителен човек и преподавател!

Ванеса Гуджова

Какво според теб трябва да се промени в българската образователна система, в българското училище?

Сегашната образователна система ме отблъсква. Не я приемам в този ѝ вид, защото тя дори не може да се нарече образователна, а по-скоро ни учи на взаимоотношения, които в живота се оказват неправилни. Но, ако имаме желание и идеи, тя ще се промени. Не е нужно да се оплакваме, а в същото време да не се питаме защо е така, какво можем да направим. Този манталитет на хора, превърнати още от училище в „консуматори” го виждам всеки ден – на улицата, в магазина. Те не се замислят защо ежедневието им е изпълнено с еднообразие и проблеми, какви са причините, а само констатират факти, за които не проявяват волята да променят. Иска ми се в българското училище да има часове, в които да получаваме житейски опит от нашите преподаватели, от личностите, с които се срещаме, но това да не бъде събитие, а част от училищния ни живот.

Ванеса Гуджова

Когато завършиш училище, мислиш ли, че някой ще продължи твоето начинание?

Ще съм щастлива, ако съм променила по някакъв начин дори и един човек, който да усети потребността да продължи инициативата след моето завършване. Сигурна съм, че тези срещи са началото на пътя! Вярвам, че любовта може да променя, а всичко започна с любовта ми към театъра и съм сигурна в продължението, което ще е красиво. Вярвам в ЛЮБОВТА!

Ванеса Гуджова

 

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA