Лидия Ганева от "Гласът на България": Почувствах DARA най-близка до мен

Момичето, което успя да разплаче дори Любо Киров... няколко пъти

Димитрина Иванова
Димитрина Иванова 10 декември 2021

Фотография: bTV

Тя е само на 15 години, но успя да достигне до финала на музикалното шоу „Гласът на България". Път, който извървя заедно със своя ментор – DARA. Още на кастингите на тъмно успя да развълнува изключително много както треньорите, така и публиката, защото в това малко изящно момиче се крие истински артист. Ще го чуете и ако си пуснете някоя от авторските й песни. Да, тя е само на 15. И въпреки че живее във Финландия през последните три години, е щастлива, че заради шоуто може да прекарва повече време в България, както и да покаже на всички, че това е нейният път. Пътят на музиката.

Защо реши да участваш в „Гласът на България"?

Реших да участвам в „Гласът на България", защото усетих, че съм подготвена както музикално, така и психически. Голям фен съм на бенда и нямах търпение да бъда на една сцена заедно с тях.

Всички треньори те искаха в отборите си, но защо избра този на DARA?

Всички ментори са страхотни, много различни и могат да ме научат на много неща. Впечатлена съм от тях и техните методи. Почувствах DARA най-близка до мен емоционално и знаех, че тя ще ми даде увереност на сцената и в живота.

Кой момент ти беше най-труден или най-вълнуващ в шоуто досега?

Най-вълнуващият момент за мен през сезона беше победата ми на нокаутите. Като зрител винаги съм смятала, че е изклютелно трудно да преминеш напред след този кръг. Много добри изпълнители напускат предаването, именно след този етап. Хубаво е, че в нокаутите избрахме сами песните си. Jealous - песента, която избрах е наистина много специална за мен. Радвам се, че имах възможността да я изпълня на сцената на „Гласът на България" и именно с нея да продължа напред, към живите концерти.

Лидия Ганева от "Гласът на България": Почувствах DARA най-близка до мен

Доколкото знам живееш във Финландия. Какво ти липсва от България и колко често се прибираш тук?

Живея във Финландия от 3 години. Беше ми много трудно да свикна с тази драстична промяна. След „Детската Евровизия” започнах да обичам България още повече, а точно година и половина след това се преместих. Във Финландия природата ми помогна много с липсата за родината и ми вдъхнови да създавам собствена музика. Но, разбира се, ми липсват пловдивските улички, любимите ми места, музикалната среда и всички обичани от мен близки и приятели. За щастие, се прибирам в България често и нямам търпение да се върна за постоянно. Щастлива съм, че заради „Гласът на България" съм за по-дълго тук тази година и се вълнувам, че музикалните идеи и проекти ще ме връщат в моята България.

Какви са първите ти спомени, свързани с музиката?

Моите родители са артисти. Майка ми е певица, а баща ми танцьор, хореограф и режисьор. И двамата дълги години бяха част от ансамбъл „Тракия", а в последните четири години майка ми беше част от хор „Мистерия на българските гласове". Всъщност, народната  музика е звуковата среда, в която съм израснала. Помня още като съвсем малка как пеехме с майка ми двугласи от Пиринско и Шоплука. Това ми доставяше такова удоволствие. Този специфичен звук, магически и уникален! Баща ми пък слуша много музика. Именно той ми показа и други стилове в музиката като R&B, Jazz и Pop. Имам много красиви спомени от моето музикално детство.

Музиката ли е твоят път?

Обожавам музиката. Свързвам я с хората, природата и като цяло с всичко, което ме заобикаля. Най-голямата ми мечта е да пиша собствена музика. Смея да твърдя, че това вече се случва. Много съм щастлива!

Ти си само на 15, а вече създаваш свои парчета. Страшно много харесвам What Could’ve Been. Откъде идва вдъхновението ти на тази толкова крехка възраст?

Благодаря! Музиката е съставна чест от мен самата. Вдъхновявам се от въображението си и от нещата, които смятам за красиви.

57

Самата ти каква музика слушаш най-често? Кои изпълнители следиш?

Най-често слушам R&B, Indie pop, Jazz и Soul музика. Последната година не спирам да слушам Trombobby & С-МО, както и албума You Must Believe In Spring на Bill Evans. Обичам музиката на Lizzy McAlpine изключително много. Графа е мой музикален пример.

Представяла си България на „Детската Евровизия". Това ли е най-голямата сцена, на която си била досега и за коя сцена си мечтаеш?

Сцената на „Евровизия" е наистина огромна. Такава я прави не само многобройната публика, а и отговорността, че представляваш страната си.

Какъв е светът ти извън музиката? Имаш ли други любими неща, които обичаш да правиш?

Фотографията е моя голяма страст. Най-много обичам черно-бялата street фотография. Обичам да улавям емоциите на хората чрез моите снимки. Един от любимите ми модели е най-добрата ми приятелка, която живее във Финландия.

Къде и как си се представяш след пет или десет години?

С Иван Иванов, с който (за съжаление) имахме кросбитка на полуфиналите, се шегувахме, че след 10 години ще сме треньори в „Гласът на България". Той доста силно вярва, че това може да стане. Аз обаче все още работя върху позитивизма си. След 10 години искам със сигурност да се занимавам с музика и вече да знам езиците, които сега уча. Надявам се семейството и близките ми да са здрави.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA