Зад кадър със Зейнеб Маджурова

Любимото момиче се завърна на екран, но този път го направи на ново място.

Димитрина Иванова
Димитрина Иванова 20 януари 2022

Фотография: Костадин Кръстев-Коко, Лора Славова, bTV

Момичето с близо 15 години опит в телевизионен ефир се присъедини към екипа на „Тази сутрин" по bTV. Зейнеб е лице на новия развлекателен сегмент на предаването, който се излъчва всеки петък, за да представя на зрителите актуални новини, свързани със светския и културен живот. Нещо, в което Зейнеб със сигурност се чувства в свои води. Последните две години тя посвещава изцяло на дъщеря си Мириам и именно за това как се е променил животът й след нейна поява си говорим специално за GRAZIA.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: МИХАЕЛА И БОРИСЛАВА ВОДЯТ МНОГО ЯСЕН ДИАЛОГ С ИЗКУСТВОТО

Зад кадър със Зейнеб Маджурова

Как се чувстваш отново в ефир, но пък на различно място?

Много съм развълнувана, изпълнена с енергия, трепет и позитивизъм от завръщането си на екран, което за мен е и ново работно място. Това само по себе си събуди професионалните пеперуди за целия творчески процес, който цари при нас. Щастлива съм, че направих тази промяна. От една страна, ми се връщаше на работа след 2-годишно отсъствие от телевизията, а от друга – исках да направя нова крачка за себе си. Така че какво по-добро решение от това да отида в bTV.

Как решихте да имаш своя рубрика точно в сутрешния блок на „Тази сутрин"?

Истината е, че първоначално дойде поканата да се присъединя към самата медия, в случая bTV, и когато започнахме да водим преговори под каква форма да се случи това, те съвпаднаха с това, че ръководството на телевизията, и в частност екипът на сутрешния блок са имали желание да направят нов, различен сегмент, който да обхваща повече лайфстайл теми, където, вярвам, е моята сила. Беше въпрос на тайминг и единодушно взехме решение, че това е най-доброто позициониране за мен, появявайки се на екран.

Какви са основните неща, на които залагаш в рубриката си, за да я отличиш?

Интересно и различно е, защото както рубриката е лайфстайл, така и заради това, че е позиционирана в сутрешен блок, който сам по себе си е актуално предаване, съдържанието й е динамично, в зависимост от темите и събитията от деня.

57

"Ако трябва да върна времето назад, отново бих минала по същия път, за да мога пълноценно да изживея като майка всички тези безценни моменти"

Последните две години посвещаваш на своята малка дъщеря. Как се промени животът ти след нейната поява?

Клишето, че това осмисля целия ти живот, важи с пълна сила и за мен. Но промяната настъпва поетапно и е постоянна. Тя се случва с нейното израстване, защото в тази ранна възраст е изключително променлива и ние живеем в нейната динамика, нейните емоции, вдетиняваме се, гледаме света през нейните очи, който е много красив, розов и щастлив.

Знам колко обичате да пътувате на различни места по света. Извън ковид ограниченията, промени ли се и това?

Да, много обичаме да пътуваме, но при мен майчинството съвпадна с пандемията, която ни поограби свободата. Така че в момента не мога да разгранича коя от двете причини надделява, за да сме ограничили пътуванията си. Разчитайки на това, че бабите помагат, можем да си позволим да избягаме за една седмица някъде, обаче в момента, в който си помислим да направим подобно нещо, ни светва една червена лампичка и си задаваме въпроса – достатъчно разумно ли е да го правим. И нещата някак се припокриват. Естествено, не мога да отрека, че когато станеш родител, тази егоистична свобода остава на заден план, защото приоритет изцяло е детето и всяка свободна секунда е посветена на него.

57

Има ли кой да ти помага?

Да, има на кого да разчитаме, включително и бабите участват активно, въпреки че са млади работещи баби, но когато имат възможност, помагат. Изцяло сме обградени от тяхната помощ и присъствие.

Напоследък доста се говори за следродилната депресия. Ти самата сблъска ли се с нея?

Мисля, че не. Понякога си задавам въпрос дали не ми се е случило, без да разбера. Аз бях теоретично много добре подготвена за това какво ме очаква – бях прочела доста книги, ходих на училище за родители, но не мога да отрека факта, че докато не ти изплаче бебчето в ръцете, реално не знаеш какво те очаква. Особено когато е първо дете и първо раждане. Но аз имам способността в екстремни житейски моменти бързо да се мобилизирам. Това не означава, че не съм минала през своя стрес, своето недоспиване, своето недохранване в името на това детето да бъде обгрижено. В началото, като родих, бях от тези майки, които държат да бъде самоотверженият герой, самa да се справя с всичко. Новородилите майки имат най-голяма нужда от своите майки и моята, въпреки че живее в Бургас, успя да бъде с нас първите седмици. В мига, в който си тръгваше, настъпи истинската уплаха и си казах: „Леле, как ще се справям сега сама". Но това беше най-вълшебният момент, защото няма майка, която да не може да се справи с това. Когато създадеш рутина, която е посветена на бебето, и нещата постепенно си идват на мястото. Ако трябва да върна времето назад, отново бих минала по същия път, за да мога пълноценно да изживея като майка всички тези безценни моменти с бебчето.

57

Има ли нещо, което тотално се оказа отвъд твоите очаквания и подготовка?

Всичко. (Смее се.) Цялата ми подготовка на отлична ученичка се провали. Аз исках да кърмя и го правих дълго време. Това е един ритъм, който, ако майката не го желае с цялото си съзнание, трудно би могла да го преодолее. Дълги са и тези моменти, в които си задаваш въпроса правилно ли го правя. Самообвиняваш се непрекъснато – ако бебето не се е наспало или го усещаш недохранено. Куп са причините. И през цялото време се питаш – дали се справям както трябва. Може би тогава идва следродилната депресия, за която мои приятелки са ми споделяли, и това наистина е нещо, за което трябва да се говори. Тук основна роля имат бащите, които трябва да подкрепят майките в този момент. Те, за съжаление, не го разбират напълно и няма как, защото от цялото това вълшебство, което се случва, бащите са най-щастливи. Те обират есенцията на най-хубавото от това да се роди бебе и рядко участват в безсънните нощи.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: МАРТИНА ДЕНЕВА ОТ ГАБРОВО ДО ИТАЛИЯ И ОБРАТНО

57

При теб имаше ли я тази подкрепа?

При мен имаше такава подкрепа, да. И ние като всяко семейство сме минали през своите напрегнати моменти, но аз никога не съм била от жените, които е искат от бащата да става нощно време с мен. Той няма как да стане да накърми бебето. И да не забравяме, че той все пак ходи на работа. Няколко месеца след като родих, дойде пандемията. Тогава трябваше да се изолираме и точно тогава имах неговата най-голяма подкрепа. Имаше дълги периоди, в които бабите не идваха. В началото всички бяхме много уплашени, стриктно всичко се спазваше и двамата сами се справяхме доста дълго време.

Сега страховете повече ли са?

Повече са и се появиха основно покрай пандемията, въпреки че ние сме от семействата, които се пазят – зимата избягваме закрити места, по-малко се събираме с приятели, не ходим много по ресторанти, спазваме всички мерки.

На какво най-много искаш да научиш Мириам?

Знам, че ще прозвучи клиширано, но наистина – да бъде добър човек, да има свободата да прави избори, да има освободено съзнание, с което да прави своите избори. Да не е тесногръда, да приема различното и различните, да е космополитен човек във всеки един смисъл на тази дума.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA