Фотография: PR
Дори небцето реагира с блаженство, когато на върха на езика се настани Тоскана. Любимият на литературата и киното район в Италия се е превърнал в красиво клише за романтика, спиращи дъха гледки и местна аристокрация със следи във времето поне няколко века назад, което го прави магнит за голяма част от туристопотока в тази част на Ботуша.
Много преди Елизабет Гилбърт и нейната мантра "Яж, моли се и обичай" да се появи и да трансформира няколко от градовете в Италия, присъстващи в романа, в култови за всеки почитател на книгата, на филма, на Джулия Робъртс, а след това и на мъдростта на почти всяка страница, американската писателка Франсис Мейс описва своите лични предизвикателства покрай преместването от САЩ в Италия в "Под небето на Тоскана". И това, което започва като плах опит за потапяне в природата, вкусовете и културата, се превръща в тотална зависимост към красотата и романтизма на страната на Вивалди, Алигиери и Джана Нани.
Седем години след публикуването на романа Холивуд се заема с екранизацията му и ангажира актрисата Даян Лейн в главната роля. Разведена и обезсърчена, Франсис е принудена почти насила да излекува сърцето, тялото и душата си с избрана от най-добрата ѝ приятелка екскурзия в Тоскана. По пътя, с деликатната намеса на пръста на съдбата, Франсис се влюбва в Кортона, в красив италианец, в превърнала се почти в руина къща, която става сърцевината на нейното ренесансово пробуждане. Франсис става Франческа и открива всички тънкости на la dolce vita. Понякога със сълзи на очи, понякога с вкусно ястие или местен пазар, но най-често покрай стрелите на Купидон. Книгата и филмът се превръщат във визитна картичка на целия район и в продължение на десетилетие действат като магнит за всички пътешественици, които търсят смисъл, история и красота.
Същото са направили и собствениците на Villa Albella в Тоскана, които попадат уж случайно на истински безценна находка, разбирайки отлично думите на Мейс – "Влюбването в Италия е въпрос на време и става така, все едно че се влюбваш в човек – безпаметно, завинаги и страстно. И търсиш всички възможни начини да останеш за по-дълго". Когато през 2018 г. откриват бивше палацо, дори и не се замислят да направят нещо изцяло ново върху пространния терен, а запазват историческия вид и автентичността му. По-късно разбират, че в областта са запазени и документирани следи за пребиваването на един от братята на хан Аспарух, датиращи от VII век. Това е и причината едно от селищата, които се намират в близост до вилата, да носи името Болгери – добър знак и намигване от съдбата, че инвестицията в този проект е с дългосрочно бъдеще. За да бъде устойчива българската следа, поканили двама местни артисти, а именно Петко Арнаудов и Валентин Ангелов, да изрисуват някои от стените във вилата с тематични връзки към сезоните в красивата Тоскана, които оживяват в шестте апартамента. Всеки от тях с уникален дизайн, съчетавайки традиционни елементи с модерни хрумвания и фин, ненатрапчив лукс.
Интериорът е дело на миланското студио Spagnulo & Partners, а дизайнът и мебелите са избрани в партньорство със Studio Mohd – водещо италианско студио, представляващо топ марки като Gervasoni, Giorgetti, Catellani, Désirée, Minotti и Flou. Разположението на вилата на върха на хълма осигурява впечатляващи гледки към маслиновите дървета и лозя, опасали двете страни на къщата, досущ като филмова локация. В близост до нея се намират малки и живописни тоскански борги (малки селца), разположени на околните хълмове. На около 40 минути път с кола е може би най-красивият град на Тоскана – мистериозният Волтера, основан от етруските преди повече от 3000 години, а също и очарователният Сан Джиминяно, известен със своите кули като "средновековния Манхатън", където се намира и изключително популярната в средите на арт колекционерите галерия Continua.
Тоскана се слави като един от най-престижните класически винарски региони в света, а Villa Albella не прави изключение от древното правило – ако си в Рим, прави всичко, което правят римляните, но, разбира се, с адаптация към техния характер. Виното играе централна роля в тази част на Италия и в същата посока се използват по-голяма част от шестте хектара, заобиколили имението, превърнати в лозя и обработвани съгласно принципите на биологичното и биодинамично земеделие. Винарната на локацията се слави като единствения производител на първокласни вина с ниско алкохолно съдържание от традиционни местни сортове в района. И от самото начало събира въздишките на всички заради логото и визуалната си идентичност.
Историята на вилата датира от 1186 г., но интересен е моментът, когато тя става собственост на фамилия Еспинаси Морати. Семейството превръщ безценния имот в плодородни земеделски земи, а отглеждането на царевица, маслинови дървета и лозя превръща самите тях в местна легенда. Настоящите собственици запазват следите и стила, завещан от наследниците им. Проследяват историята и откриват, че най-важните промени в имението са направени в периода 1850-1870 г., когато семейното бижу поема Негово Превъзходителство Кавалер Джовани Батиста Еспинаси Морати. Неговата наследница пък – баронеса Мария-Джована Вайраух Ди Паули фон Тройхайм, чиято баба е родена Еспинаси Морати, успява да завърши и реализира напълно неговата мечта, а именно вилата да се превърне в перлата на Тоскана. Привлечени от историята на местността и на самото имение, след време имота купуват двама влюбени
– писателката Марикла Афатато и режисьорът Енцо д'Ало. Заедно те управляват Villa Albella с любов и финес и представят първата реколта вино през 2005 г. под името Поджовентозо. Активният производствен живот в имението обаче изисква всекидневна грижа и отдаденост и много скоро двамата абдикират от амбициозното начинание, което попада във фокуса на настоящите собственици, поели щафетата от автентичните създатели на мисията на Villa Abella от самото начало – присъствието на божествения вкус на Тоскана във всички сетива на посетителите.
Само добавят 25-метров инфинити басейн, който сякаш потъва в зелената прегръдка на хълмовете наоколо, обновяват много нежно и деликатно каменната фасада, като запазват автентичните дъбови греди, и изграждат библиотека от орех и златни спираловидни стълби като символ на устойчивостта в традициите. И сякаш поне за миг, в покоя на ранната утрин или в минутите на красивия залез на слънцето, може да се усети поетичното присъствие на всички хора, оставили следата си в имението. Точно както се случи в романтичната вила, служила за декор във филма на Бернардо Бертолучи – "Открадната красота", в който и природата, и хората се усещаха като артисти.
