Ивет Лалова-Колио: Бърза, точна и красива

Въпросът е следният. Можеш ли да я достигнеш?

17 март 2022

Текст: Лилия Илиева
Фотография: Костадин Кръстев-Коко
Стайлинг: Августина Маркова-Тути
Грим: Елиза Попова

В мразовит януарски ден в студиото на фотографа Костадин Кръстев-Коко Ивет седи пред огледалото в гримьорната със съвършено изправен гръб и своята красива усмивка. Същата усмивка, с която сме я гледали на пет олимпиади и едва ли някой може да преброи колко много състезания. Толкова е вдъхновяваща тази нейна усмивка! Все едно е щастлива, докато се състезава, все едно се усмихва на успеха, който е заслужила и който я очаква на финала. И той наистина я очаква. И й се усмихва на свой ред. Ивет е национална рекордьорка на България на 100 и 200 м, двукратна европейска шампионка – от Мадрид 2005 на 200 м и от Хелзинки 2012 на 100 м. Печели турнира „Златният шпайк" в Острава с време от 11,03 сек. Справя се със счупване на бедрена кост на десния крак след сблъскване с друг лекоатлет и след близо 2-годишна пауза печели спринта на 100 метра с време 11,26 сек в Белград. През 2012 г. е обявена за „Атлет на България" за 4-ти път. Същата година открива и своята академия – „Ивет Лалова Спринт Академи", в която обучава млади таланти.

Талантлива, красива, успешна, пълна с енергия и сила, Ивет е избрана за посланик на кампанията за представяне на новите телефони на световния бранд Huawei в месеца на любовта. Huawei разпознава световния й талант и бързина и на корицата на GRAZIA я виждате в изискано червено, което толкова й отива, и с ултрамодерния нов телефон на марката – Huawei P50 Pocket. Полек от предишното поколение телефони, сгъваем, което го прави изключително удобен, с модерен и отличавщ се дизайн, бързо реагиращ, щадящ очите и с двуматрична камера, а цветовете на дисплея са 1,07 милиарда. Той може да снима прецизно движения, има режим за черно-бели снимки, възможност да се премахват нежелани обекти от изображението, а чудесни селфита могат да се правят с основната камера, без дори да се отваря. Елегантен отвън, мощен отвътре, като самата Ивет.

Ивет, какво те кара да се събуждаш с усмивка всяка сутрин?

Това, че съм жива, че любимите ми същества са до мен, че предстои нов ден, изпълнен с безброй възможности.

Как изглежда ежедневието ти? Дали е различно в София и в Италия?

Прилича си и в двете страни, когато е подчинено на тренировъчен режим. Извън него разликата е, че в София обикновено ангажиментите ми са много повече и организирам графика си според тях, а в Риети имам по-голяма възможност за активна почивка и връзка с природата.

За какво би искала да имаш повече време?

След Олимпиадата в Токио си дадох няколко месеца за почивка от спорта. Най-накрая имах време да обърна внимание на свои проекти, планове и дори обучение и специализация. Осъзнах, че спортът не ме е лишавал от нищо, което да искам в изобилие. Винаги може да се планира добре и да се развиват паралелно няколко идеи, проекти, посоки. Даже е важно да се прави.

Мислиш ли, че имаш професионални изкривявания?

След 25 години на пистата е неизбежно… Може би често очаквам хората да имат точността, отдадеността и работната етика на спортистите, а това невинаги е така. Вярвам, че се учим, докато сме живи. Бих искала да имам повече време за другите и да помагам на повече хора.

Какво сънуваше преди състезания? Какво сънуваш сега?

Преди състезания сънувах, че закъснявам за старта, че нямам контрол над времето… Сега сънувам същите неща – усмихва се. – Явно това е резултатът, когато цял живот се надбягваш с времето, секундите и стотните.

Как преодоляваш моментите на слабост? Каква е рецептата ти за сила в трудни моменти?

Който няма моменти на слабост, да вдигне ръка! Моите източници на сила и увереност са именно трудностите, през които съм минавала. Ако извлечеш положителното или урока от тях, то може само да се превърне в мотивация за успех.

Имаш ли усещането, че си жертвала нещо в името на спорта и кариерата си?

Успехът във всяко трудно начинание изисква абсолютно посвещаване. Не съм го чувствала като жертване, а поскоро като избор най-вече благодарение на подкрепата на любимите ми хора, като избор и цена, която трябва да платя, но която прави трудния успех още по-сладък.

Тази година се навършват 10 години от основаването на твоята академия за деца – каква е равносметката ти?

За тези 10 години академията премина през няколко много трудни момента. Не се промениха обаче моята любов и желание да запаля повече деца да тренират лека атлетика. Откриване на талант и неговото развиване са в основата на работата на треньорите на академията и вече имаме все повече успехи и десетки талантливи състезатели. Имаме национални шампиони, медали от международни участия, а вече и няколко от най-бързите мъже в България са част от клуба.

Ивет Лалова-Колио: Бърза, точна и красива

Какво за теб е важно за имиджа ти на спортист?

Имиджът на спортиста се гради с резултати. Оттам нататък за мен е важно да бъда човек и да подкрепям тези, които тепърва тръгват по моя път, да участвам във важни за мен каузи и да насърчавам хората да спортуват, защото това е най-добрата инвестиция в здравето ни.

Колко време отделяш за ролята си на инфлуенсър? Как усещаш въздействието си върху хората, радва ли те обратната връзка от тяхна страна?

Не бих нарекла себе си инфлуенсър. Моите последователи и фенове са хора, за които на първо място съм спортист. Отговорността какво послание изпращаш, особено към най-младите днес, е огромна и смятам, че трябва да се обърне повече внимание на това. Няма нищо по-приятно обаче от обратната връзка с хора, които те обожават, и от това да мотивираш някой, да му дадеш надежда, да го накараш да се усмихне. През последните години социалните мрежи дадоха огромен шанс на спортистите да покажат частта от себе си, която обикновено остава в сянка, да изненадат със скрити таланти или дори да направят съпричастни със своята мисия повече хора. Това им дава огромна възможност да намерят и подходящите партньори в тази мисия.

Имаш предвид партньорства с търговски марки, каузи? Какво е важно за теб в този тип отношения?

Партньорствата са от огромно значение и когато се базират на взаимно уважение и доказан професионализъм, е много по-лесно да се постигнат търсените резултати и за двете страни.

Кои са важните качества на добрия спортист, на добрия треньор и на добрия телефон за теб?

Точност, постоянство и да можеш да разчиташ на тях. Важи и за трите.

Доколко е важно да имаш най-добрия телефон?

Безкрайно важно е! Най-добрият телефон означава сигурност, бързина, спокойствие. Означава камера, на която можеш да разчиташ, че ще запечата важен за теб момент. Батерия, която няма да те остави без посока, докато шофираш. Памет, която да събере всичките ти работни документи и спомени. Мобилният телефон е неразделна част от ежедневието ми. Трудно ми е да си представя живота ми без телефон. Сутрин ме буди алармата му. В календара са всичките ми ангажименти, работната ми комуникация е основно чрез имейли. Като добавиш музиката, която слушам на него в колата, благодарение на приложенията му се ориентирам за адреси, общувам с близки и приятели в чат. Каквото и да ни хрумне вече в съвременния свят, хоп – веднага търсим повече информация пак чрез телефона.

Има ли време от денонощието, в което да не е у теб или с теб?

След спиране на алармата сутрин си налагам да не го гледам, защото няма по-сбъркано начало на деня от усещането за нещо „СПЕШНО", което „крещи" от екрана, или пък да се изгубиш още сънен в социалните мрежи. Тренировката и срещи, работа, учение, семейни вечери са моменти, в които телефонът ми остава в джоба.

Коя е най-щастливата новина, която си получавала по телефона?

Че съм избрана за знаменосец на Олимпиадата в Рио.

Коя е най-щастливата новина, която би искала да получиш?

Че атлет от Спринт Академи е олимпийски шампион.

ивет лалова

Има ли моменти без таймер в живота ти?

Моментите, в които почивам и съм с любими хора. Те са без време.

Опиши ни пространствата, които ти създават уют. Какво присъства в тях най-често?

Меки тонове, много бяло, приглушени светлини. Удобен, ама меееегаудобен диван и кухня, където на барстол мога да пия кафе или чаша вино с половинката ми и приятели.

Домът за теб е…

Домът за мен е там, където е Симоне.

Как избрахте дома ви в Италия и как – този в България?

Водещо в избора ни на дом в Италия беше удобството и спокойствието да тренирам пълноценно. Направихме дома ни така, както искахме и както виждахме живота си преди 10 години. В България беше по-сложно да открием подходящ апартамент, защото нямахме яснота колко време ще прекарваме в него, но с много борба успяхме да го направим по наш вкус и със стил.

Къде би се установила за постоянно, когато състезателната ти кариера приключи, и защо там?

Като постоянни пътешественици със Симоне сме свикнали да прекарваме дълги периоди далеч от вкъщи и винаги сме се адаптирали и нагаждали бързо към обстановката. Мисля, че установяването за постоянно някъде зависи от много други неща освен състезателната ми кариера. Толкова сме свикнали да пътуваме и сме толкова свързани и с Италия, и с България, че може би това ще се случи чак когато трябва да решим къде да ходят децата ни на училище.

Как си се представяш, когато остарееш, ако смяташ това за възможно?

Като готина луда бабка, която на празници с голямата фамилия изпива една чашка и започва да пее и танцува и, разбира се, надува главите на внуците – „щото вие, ако знаете баба ви едно време, как бягашееее".

Коя е следващата важна крачка в живота ти?

Планиране и реализация на страхотни проекти, които от години се оформят в съзнанието ми.

Кое е нещото, до което искаш да стигнеш най-бързо през 2022-ра?

Краят на пандемията.

В Instagram профила на GRAZIA ви предизвикахме да напишете на Ивет Лалова въпросите, които винаги сте искали да ѝ зададате. Част от най-интересните са тук.

Как ще довърши изречението: „Аз съм Ивет Лалова, която…"?

Аз съм Ивет Лалова, която не вярва в невъзможното и продължава да върви напред и да мечтае.

На кое място в България се чувстваш най-добре и защо?

Обожавам Царевец във Велико Търново, може би защото имам прекрасни спомени от детството ми и летата с моята баба.

Сподели най-прекрасния си детски спомен.

Спомням си една пиеса в детската градина и колко бях горда, че играех главната роля. Цял ден ходих с ролки на главата, като истинска холивудска звезда.

Ако си представим, че не съществува лека атлетика, дали би се състезавала в друг спорт? Дали изобщо би се занимавала със спорт?

Моето начало беше в спортната гимнастика. След това тренирах плуване и скокове във вода. Дали щях да се състезавам в тях, не мога да кажа, но спортната природа си иска своето. Когато имаш нужда от движение, динамика и скорост, можеш да ги откриеш в много спортове.

Какво правиш в свободното си време? Имаш ли хоби и как си почиваш?

Хобито ми е да пиша, а почивам на въздух, на слънце, с тичащи наоколо кучета.

Прекрасна Ивет, от кои олимпийски игри имаш най-добри спомени и кой готви по-добре паста, ти или Симоне?

Най-хубавите ми спомени са от Рио. Цели 12 години мечтаех и чаках търпеливо мястото ми в олимпийския финал. Иска ми се да кажа, че аз готвя по-добре паста, защото по-често готвя аз, но тогава се сещам как ме впечатли Симоне в началото на нашата връзка, именно с това.

Ако някога детето ти не иска да тренира никакъв спорт, какво би предприела?

99, 99% е вероятността детето в семейство на двама олимпийски атлети да расте закърмено със спорт. Спортът не трябва да бъде задължение или награда, а начин на живот, ако искаш да бъдеш здрав. Тъй като съм възпитана по този начин, ми е трудно да си представя отказ, но и не бих настоявала. Моите родители никога не са ме карали да спортувам. Просто имам техния пример и се запалих от тях. Без да осъзнавам, аз продължих тяхната мечта.

Къде все още не е стъпвал кракът ти, а ти се иска?

Има много места, но най-вече Тайланд и Бали. Много бих искала да усетя тези места. Заради природата и енергията.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA