Дора Делийска и цветовете на клавирния звук

Тя се е утвърдила не само като един от водещите пианисти на нашето време, но и като разностранен и интригуващ талант.

22 март 2022

Текст: Елка Влаховска
Фотография: ANDREJ GRILC

През последните години Дора Делийска се утвърди като една от водещите и най-интригуващи клавирни изпълнителки по световните сцени. Тя свири редовно в някои от най-известните концертни зали в света като Musikverein и Konzerthaus във Виена и много други места в Европа. Канена е редовно в Китай, Тайланд, Виетнам, Катар, както и в Южна Америка, където води майсторски класове и е член на жури в престижни музикални институции. Има и забележителна дискография. Кариерата й като солист стартира с компактдиск с произведения на Ференц Лист и дебют в Musikverein през 2011, последвани от записи на Лист, Шопен и Шуман. Нейният диск Шуберт от 2013 г. печели наградата на Пицикато „Суперсоник". Най-новият й проект – „Различният валс", е обявен за едно от 10-те най-добри културни явления в Австрия през 2020 г. Дора Делийска, която от много години живее и твори във Виена, е артист на Bösendorfer – известния австрийски бранд рояли, създаден през 1828 година. Тази година освен че є предстои издаване на 12-и албум, е солист за сезон 21/22 в Опера Пловдив, като част от платформата „Млади виртуози", където се представят световноизвестни български музиканти с различни програми.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: КРАСОТАТА НА "ОТМИНАЛОТО" ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ЕВГЕНИЯ МАКСИМОВА

Дора Делийска и цветовете на клавирния звук

Фотография: ALEXANDER BOGDAN THOMSON

Г-жо Делийска, как и кога решихте, че музиката и изявата на големите световни сцени ще бъде вашето призвание?

От много малка усещах голямо привличане към сцената и света на музиката. Започнах да свиря на пиано още на 5 години, пеех в хор, танцувах балет и се занимавах с различни видове изкуство. Едва по-късно, в тийнейджърските години, взех решението, че пианото ще е моята съдба, и му се отдадох напълно.

Кога за първи път докоснахте клавишите и какви чувства предизвика това у вас?

Сестра ми свиреше на пиано вкъщи първа и аз исках да натискам клавишите заедно с нея. После, с уроците по пиано, започнах да си давам сметка колко много различни цветове се крият в звука на този инструмент. Това все още много ме привлича, да търся багрите на клавирния звук.

Родителите ви били ли са професионални музиканти?

Майка ми, Иванка Делийска, пееше в Плевенската опера и чрез нея се докоснах до сценичното изкуство. Репетициите в операта и представленията бяха един различен свят от обичайния и ми беше изключително интересно.

Усвояването на клавирното изкуство е сложно. Имахте ли съмнения в детството или желание да изоставите всичко научено и да сте дете, което играе?

Трудностите в усвояването на клавирното изкуство никога не са ми тежали до такава степен, че да искам да изоставя пианото. Аз обичах да свиря от малка и да се занимавам вкъщи часове наред. Но много често системата, в която едно дете музикант е поставено, е изключително трудна – идеята че децата трябва да ходят по конкурси, да се състезават, да бъдат вундеркинди, невероятна сензация още в детска възраст, това е ужасно напрежение и убива вдъхновението. Губи се спонтанното щастие, че се занимаваме с музика, че споделяме красиви мигове и изживяваме заедно с публиката нещо много ценно. Този тип натиск и бизнес мислене, който по-късно идва също с кариерата, е нещото, което няколко пъти ме е карало да правя паузи от концерти и публични изяви. За съжаление, в нашия бранш има много хора, т. нар. музикални бизнесмени, които търсят шоуто в класическата музика и начин как тя би се продавала по-лесно. Това е абсолютната контра на моята концепция за изкуство. Но безусловната ми любов към пианото и сцената винаги са надделявали и аз все още вървя по този път въпреки всички трудности.

По колко часа на ден свирехте като дете, докато достигнете съвършенство, и колко часа отделяте сега?

Както споменах, аз обичам сцената, но също обичам самия процес на упражнение. Часовете не са толкова важни, колкото начина, по който се занимавам с пианото ежедневно. Смятам, че за да остане жива музиката, е важно да сменяме техниката и източниците на вдъхновение редовно.

Кога според вас любителят пианист „отключва" прозрението за силата на музиката?

Според мен това се усеща най-силно на сцената. Отключването идва в няколкото секунди, в които се случва някакъв магически контакт с публиката. Не може да се опише с думи, просто е миг, в който всички в залата са притихнали и всички подлежим само на силата на изкуството. Моята роля е да търся начини да отключвам този момент колкото се може по-често, а не само да чакам да стане спонтанно.

Кои велики пианисти са ви вдъхновявали и защо?

Хоровиц беше най-голямото ми вдъхновение като малка. Неговите записи на концертите на Рахманинов бяха безкраен извор. При него няма граници на емоциите.

Вие сте известна с брилянтните си изпълнения на творби на романтиците. Кой от тях възприемате като музика най-близко до сърцето си?

Кариерата ми започна с дебюта ми в Musikverein и издаването на първия ми солов компактдиск с произведения на Лист. Тогава той ми беше близък и ми помогна да се чувствам свободна на сцената. Лист е екстремен, но и много задълбочен (тази част от него рядко се използва). През последните години разработвам проекти със собствена драматургия и в тях водеща роля играе връзката между различните композитори. Единичният индивид за мен има смисъл само в контекст с други идеи/хора. Това за мен е начин да направя връзка межу културите, поколенията и различните композиционни стилове. Всички принадлежим един на друг. Всички композитори са свързани, част от едно общо призвание.

Освен с изпълнение на творбите, имали ли сте други преживявания, опознавайки композиторите – посещение на музеи, разговори с диригенти, лични впечатления от мястото и емоцията, създали тези произведения?

Винаги търся начин да се докосна до начина, по който композиторът е живял и творил, и в какви условия. Дълги години например анализирах и изпълнявах творбите на Дмитрий Шостакович, който е бил под огромен натиск от Сталин и много често е композирал тайно, защото му е било забранено да твори. Тази диктатура оказва влияние на творчеството му. Но най-ясен допир до същността на композитора получавам на сцената. Тогава той „идва" при своето произведение и го споделя с мен. Тогава се опознаваме взаимно.

Изисква ли се дисциплина, за да постигнете съвършенство?

Изисква се дисциплина, за да остана на този труден път и да творя въпреки пандемията, въпреки войната. Съвършенство в изкуството няма.

дора делийска

Фотография: MISCHA NAWRATA

Имате ли „сценична треска" преди концерт и как я преодолявате?

По-скоро изпитвам вълнение, като да се срещнеш най-накрая с много обичан човек или търсена идея. За да мога да овладея това вълнение, правя йога и си мисля за желанието най-накрая да споделя всичко, което чувствам. Това всъщност е облекчение!

Как бихте определили въздействието на класическата музика във времената, в които живеем?

За съжаление, пандемията много засегна изкуството и специално нашето, което е свързано с концертите на живо. Дълго време чувствах, че нашето изкуство е почти заличено. Много труден момент – хем трябва да се примириш, хем трябва да се бориш и да продължиш. Мисля, че е важно обществото да подкрепи изкуството и да покаже колко е ценно. С войната в Украйна нещата се преобърнаха още повече. Но сега чувствам, че е наша отговорност да творим, иначе хората изпадат в пропастта на грозната реалност. Време е да се обединим – творци, интелектуалци, хора, които вярват в хуманността и в мира, хора, търсещи изход от този брутален момент в нашата история.

Добре ли е да възпитаваме децата си с изкуството на класическата музика и защо?

Мисля, че е задължително да дадем възможност на децата да се докоснат до това изкуство. Свиренето на инструмент е изключително полезно за развитието и обогатяването на хоризонта.

Коя ваша изява смятате за личен триумф, дори и емоционален?

Всеки концерт допринася за изграждането на моята концепция за комуникация между публиката и изпълнителя. Дори един домашен концерт може да промени емоционалния свят на слушателя, така че за мен няма разлика в коя концертна зала свиря или кое произведение. Също няма значение дали съм доволна, или не от концерта, важното е дали се е случила магията.

Могат ли пианистите да бъдат „звезди" днес, както са били по времето на романтизма?

Не вярвам в „звезди". Ние ги създаваме, защото обичаме да имаме идоли. Има много прекрасни музиканти, които не са имали шанса да станат известни.

Има ли нещо, заради което сте се лишавали, за да се посветите на музиката и хората, които я обожават?

Ежедневно се лишавам от „нормални" човешки неща в името на пианото и музиката. Но получавам толкова много обратно...

Къде и кога при музикант като вас идва осъзнаването на линията между живота на артиста и този на обикновения човек?

Когато станах майка, трябваше да пренаредя ежедневието си. Но някак си успях да „въведа" сина ми в моя свят на музиката много рано, още като бебе. Той заспиваше, докато аз свирех, и независимо колко силно го правех или колко абстрактно и модерно е произведението, музиката го успокояваше.Чудех се дали не му е в повече и дали не си мечтае за една „по-тиха" майка, но сега (на 8 г.) той ми споделя, че най-много обича, когато свиря вкъщи, и ме оставя винаги да репетирам на спокойствие.

Опасна ли е суетата за твореца?

Много. Пагубна е!

Аз лично харесвам аржентинската пианистка Марта Аргерич, за която мнозина твърдят, че е „прекалено емоционална" в изпълненията си. Вие емоционална ли сте в музиката, която интерпретирате?

Жените в изкуството (и не само) редовно са определяни като „прекалено емоционални". Аз вярвам на емоциите и на чистотата на изказа. Аз съм още „по-прекалено емоционална" от Аргерич.

Кога можем да ви слушаме в България и какво предстои в графика ви за 2022 г.?

На 2 април в Пловдив е моят солов проект „Различният валс" със специални гости Лия Петрова и Кирил Пенчев. На 10 май ще свиря Равел – концерт за пиано в сол мажор, с Диан Чобанов и Оркестъра на Опера Пловдив. През лятото ще излезе новият ми компактдиск „Етюди и прелюди" с произведения от Шопен, Дебюси, Лигети и Капустин (украински композитор). През септември пък ще представя проекта ми за пиано и оркестър „Метаморфози" с Найден Тодоров и Плевенската филхармония.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA