Фотография: Личен архив
Александра Драгова e хореограф, професионален танцьор и актриса, режисьор и каскадьор. Познаваме я от клипове на Рита Ора и Дуа Липа, а съвсем скоро очакваме и новия й проект с актьора и музикант Микеле Мороне.
Александра вече има редица награди, сред които: "Златна муза” 2019 на Сдружението на хореографите в България, лауреат на Голямата награда на Осмите годишни награди на Фондация "Димитър Бербатов". Артист във всяко едно значение на думата, тя не само танцува, но и преподава активно, подготвя цялостното осветление и декор на своите творби. А междувременно навлиза дълбоко в дебрите на кино индустрията, където се изявява като каскадьор. Какво е да работиш с едни от най-големите имента в света на музиката и киното, как от танцьор се захваща с работата на каскадьор и кой я вдъхновява най-много, ни споделя самата тя:
Как започна твоят път с танците, за да стигнеш дотук?
Историята ми е като на всяко едно дете от провинцията. Далеч не толкова интересна в началото. Родителите ти те записват на куп неща, за да "откриеш” своето нещо. При мен нещата станаха по-бързо отколкото очакваха. На 8 вече бях на първия си световен танцов шампионат. И ако някой пита - не, със сигурност това не е талант. Адски усилия в залата, безброй часове прекарани в повтаряне на едни и същи движения, почти никакъв социален живот, безкрайно много контузии, но… Със сигурност мога да кажа, че това си заслужаваше напълно. И се гордея, че съм самоука и че това е бил пътя ми. 2013 започнах вече да преподавам и осъзнах, че наистина съм успяла да превърна хобито и страстта си в професия. 2016, вече 10ти клас, се преместих в София официално да търся своето развитие и да се обучавам. От там вече всичко е история и ценни запознанства, които изменяха всеки ход на моя живот. Сега мога да кажа, че танците са една много, много малка част от това, с което се занимавам.
А имало ли е момент, в който си се съмнявала в себе си и си смятала да се откажеш?
Мисля, че всеки човек минава през това рано или късно. Благодарна съм на родителите ми, че не го позволиха, когато бях по-малка. В последствие вече започнах да използвам това като крачка назад, за да направя засилка за по-голям скок.
Какво искаш да изразиш пред своята публика, посредством танца?
О, не мисля, че мога да отговоря на този въпрос. Живота, идеите, мотивите, хората, с които съм, мирогледа ми като цяло, се променят непрекъснато. Днес мога да искам да променям света, утре да се захвана с най-наивната детска приказка и да я превърна в хореография. Едно е важно - да говоря истина чрез танца и движенията. Изявяваш се като танцьор, хореограф, имаш собствени спектакли, освен това преподаваш, а отделно си и актриса и каскадьорка.
Но как успяваш да съвместяваш всички тези дейности?
Въпрос на организация, винаги съм го казвала.
Коя от всички тези роли ти е най на сърце и защо?
Не мога да си избера. Обичам работата и живота си. Всичко ми доставя огромно удоволствие. Винаги съм била любопитен човек и винаги съм търсела нови изживявания. Наскоро открих и новата ми страст, а именно организацията на големи и нестандартни събития.
Как премина от танците към актьорството и каскадите?
Срещнах се с киното преди 3 години, съвсем случайно от пост във фейсбук. Запознах се с най-невероятния отбор и те запалиха искрата в мен. Толкова необятен и интересен бранш. Сега не мога да си представя да не бъда част от това.
Коя е най-сложната каскада, която някога са правила?
Честно, всяка една е сложна. Но именно това ми харесва - адреналина и страха, който трябва да пребориш. Буквално ме хвърлиха в дълбокото от първия ден, в който прекрачих бариерата на киноцентъра.
Снимала си с доста известни актьори („Непобедимите", Лиъм Нийсън, Моника Белучи). Кой от тях те е впечатлил най-много и с какво?
С всеки един от тях е безкрайно интересно да се работи. Аз не ги възприемам като "звезди”. Смятам, че всеки човек е еднакво важен и ценен за един проект и трябва да се третира по един и същи начин. Може би работата ми със Самуел Бодин, френски режисьор, с който работих по филма "Кобуеб”, който излезе съвсем скоро, ми беше най-интересна и впечатляваща. А и това беше първия ми голям проект на Lionsgate. Работата ми по египетския сериал "Обещанието на дявола” също е едно от най-интересните ми преживявания. Да работиш в толкова нетипична среда, която е толкова далечна от твоята култура, съвсем различни работни навици. Актьорите, екипите, всеки един от тях крайно известен в своя регион, бяха толкова открити, толкова гостоприемни. Страхотно беше.
Благодарение на хореографията, срещаш Рита Ора и Дуа Липа. С коя бе най-сложен снимачния процес и защо?
Хм… Труден въпрос. И двата бяха интересни сами по себе си и доста интензивни. При клипа на Рита Ора, се срещнахме с доста лоши метероологични условия и това доста затрудняваше целия снимачен процес. Беше дълго и много студено.
Какво научи след работата си с тях?
За мен тези два ангажимента, може би ще прозвуча глупаво и неблагодарно, са ми дали наистина най-малко. Да, в чужбина биха се избили да попаднат на снимачната площадка с тези хора, но аз искам да правя много повече и не искам да остана в историята като "танцьорката, участвала в техните клипове”.
Кой е артиста, с който искаш да застанеш редом на една сцена (в спектакъл, клип или филм) и защо?
Няма да ми стигне мястото да изброя. :) Но честно бих предпочела да създавам за тях, без значение дали ще бъда директор движение или хореограф. Но смятам, особено напоследък с всички неща, които ми се случват, че света е доста малък и рано или късно, това ще се случи. В началото на миналата година бе и твоят втори авторски спектакъл, наречен „8". Разкажи ни повече за него. Концепцията за вечната игра на времето и освобождаването на ума от нея се роди за пръв път в главата ми преди 3 години. Дълго време се опитвах да я разработя напълно, но може би причината да не я завърша до тази година беше това, че не се чувствах достатъчно пораснала и емоционално подготвена, за да я представя и изиграя в завършен вид пред хора и пред самата себе си. След като започнах да обмислям представянето на идеята ми в по-мащабен спектакъл, преминах през много промени на детайлите - смяна на музика, подбор и количество на хора и идеи. Но честно казано сега вече се чувствам на съвсем различен стадий от живота си и оставям за сега "8” в миналото.
Защо избра да се казва „8". Какво символизира това число за теб?
8 е един от най-дълбоките символи в човешката история и култура, не само като число. Времето не е подвластно на ничия сила, на ничие желание. То е форма на безспирно движение, оформяне, непрекъсваща рутина между начало и край, създаване и разруха. Ключовото му значение за безкрайността, е представен във финалния трак на спектакъла - мантра - символ на безмълвната комуникация и на универсалното общуване между хората, без значение от расата, религията и други.
Кои са жените, които те вдъхновяват в сферите, в които се изявяваш?
Парис Гобел - силно съветвам хората, които не са чували това име, да разгледат творчеството и. Велик човек и творец. Ивелина Чоева - за мен в България тя е една от найинтересните личности, които познавам. Изключително интелигентна и амбициозна. Израснали сме заедно, но не спира да ме вдъхновява и впечатлява.
Преди 4 години скри шапките на журито в руското шоу „Танц". Как стигна дотам?
Последната ми работа по реалитито всъщност беше през 2021, в най-новия им формат, където бях поканена. Като дете много си мечтаех да вляза в танцов формат. Много исках в SYTYCD, но за съжаление за там се изискваха възраст и зелена карта. Затова баба ми реши деликатно да ме изненада и ме записа в руския формат. Изключително голяма школа за мен и пътя ми като артист.
Върху какво работиш сега и къде можем да те видим в най-скоро време?
Както споменах по-горе открих нова своя страст - запознах се няколко наистина невероятни човека - Валентин Илиев и Браганза, както и много други покрай тях. Но започнахме да създаваме ексклузивни събития, които никога не са правени в България, да не кажа и в Източна Европа. Последното такова се случи през август, пълно с неочаквани изненади, една от тях беше първата летяща сцена, правена на Балканите. Следващото ще бъде на Нова година. Межудвременно съм хореограф на предстоящото шоу в Киноцентър Бояна, на 9ти септември. Един от изпълнителите, за когото в момента създавам, е Микеле Мороне. През ноемрви подготвям, заедно с WrongGeneration Crew, Survival Night - ново имерсивно преживяване за танцьори, с обучителна цел. А до края на годината се очаква да излязат няколко международни филмови продукции по които работихме скоро. Една от тях е "Непобедимите”.
Разкажи ми повече за работата си с Мороне? Какъв е той като човек? Къде се случва общата ви работя?
Микеле е наистина страхотен професионалист. Работата с него е изключителни удоволствие. Представата ни за изкуство на сцената силно се доближава и това прави процеса още по-интригуващ. По-голямата част от работата ни се случва в България, Италия и онлайн.
