Фотография: Владимир Коцев; Атанас Кънев
Спектакълът "Там, където не сме" обединява три изкуства на сцената на Драматичния театър в Пловдив, пресъздадени от пианистката Венета Нейнска, актрисата Дария Симеонова и балетистите Виктория Петрова и Васил Дипчиков.
Артистите в "Там, където не сме" ще влязат в мултидисциплинарен диалог, чрез музиката за соло пиано на Фредерик Шопен, поезията на Георги Господинов и съвременна танцова импровизация. Това ще се случи в Нощта на театрите на 18 ноември от 19 ч.
Предстои ви един страхотен нов проект, наречен "Там, където не сме". Разкажете ни повече за него и за неговия благотворителен характер.
Танцово-поетичният концерт "Там, където не сме" е базиран върху поезията на Георги Господинов от едноименната му стихосбирка в комбинация с музиката за пиано на Фредерик Шопен. Това е един изключително впечатляващ спектакъл, в който имам честта да споделя сцената освен със специално наетия триметров концертен роял, но и с истински звездни български артисти. Това са солистите на балет "Арабеск" Виктория Петрова и Васил Дипчиков, както и актрисата Дария Симеонова, която чака второто си дете и прие да сподели този вълнуващ личен момент с нас, осъществявайки премиерата на този проект. Той е специален и по друга причина - това е първото официално събитие на най-новата организация за култура в България - Sofia Art Institute, която ще предлага обучение по всички изкуства на възможно най-високо ниво в София, но в същото време ще имплементира адаптирани версии на своите програми за деца в непривилегировано положение от цялата страна.
Как се стигна до събирането на всички тези артисти, които ще се изявят на сцената на Драматичния театър в Пловдив?
Поканихме Дария да опитаме на практика тази необичайна комбинация, диалог между поезията и музиката и бяхме изключително впечатлени от резултата. Още от първите репетиции се получаваше истинска магия, която вълнуваше до сълзи свидетелите на нашите търсения. Усещаше се, че имаме нужда от трето изкуство, за да постигнем пълна хармония, а Вики и Васко бяха първите, които изникнаха в съзнанието ни. Те са изключителни майстори на танца, а освен всичко останало, са двойка и в живота, което определено си личи по силната енергия, която излъчват помежду си. Сцената на Драматичния театър носи най-подходящата атмосфера за този бутиков проект с аристократичната си тържественост и кадифена мекота.
Вие сте и майка, и преподавател. Освен на класическо пиано, на какво друго искате да научите вашите ученици?
Обучението по изкуство дава много възможности за изграждане на личността. То учи на целеустременост, грижа за детайла, стремеж към високо качество, внимателно отношение към себе си и околните, наблюдателност, аналитични умения и много други безценни чисто човешки качества. Стремя се да бъда максимално полезна на учениците си и да ги науча на всичко, което знам - не само за пианото, но и за живота.
Създател сте на "Концерт на възглавници". Разкажете ни повече за този проект и има ли го все още? Миналата година сте го възродила с благотворителна цел. Тази ще го има ли?
Концерти на възглавници са един от най-любимите ми проекти, те са провеждаха в продължение на десет сезона, а миналата година имаха своя последен концерт, в който стотици хора се обединиха изцяло благотворително в подкрепата на една кауза - създаването на детска библиотека в село Ясен, Плевенско. Това е огромната ценност на този проект, а и на всички останали, които Sofia Art Institute ще осъществява – те обединяват и създават стойност. Това тяхно качество ги прави безценни.
Схващането, че "музикант къща не храни" валидно ли е за класическата музика и какво ви мотивира да продължавате напред?
Работа има и винаги ще има, но в днешно време човек трябва да бъде адаптивен, да комуникира усилено и да не спира да търси нови възможности. Важи за всяка професия, а музикантската е особено благодатна, защото музиката носи огромно удовлетворение - не само за тези, които я слушат, но и за тези, които я изпълняват. В този смисъл, това е една от най-невероятните професии на света!
Живяла сте и сте преподавала в Лос Анджелис и в Лондон. Какво ви липсва от там?
Като виден представител на зодия Дева, аз обичам реда. Може би това е нещото, което най-много ми липсва в България. Редът и стремежът към високо качество като принципна нагласа в живота.
A какво ви върна в България?
Основно синът ми, който беше на път да се роди, когато завършвах образованието си в Лондон, но впоследствие създадох огромен кръг от приятели и колеги, които обичам и с които общувам и работя с голяма радост.
Правите различни музикални проекти, голяма част от тях са благотворителни. От къде намирате вдъхновение?
Живеем в общество с много и сериозни проблеми, които никой човек не бива да игнорира, още по-малко един артист. Не мога да твърдя, че хората на изкуството са по-чувствителни от останалите, но аз лично определено изпитвам непоносимост към всяка несправедливост, с която се срещна и правя всичко по силите си да я поправя. Една птичка пролет не прави, но и затова създаваме Sofia Art Institute - той е нашето ято на добротата.
Кое е нещото, което искате да оставите като следа?
Обичам да започвам проекти, които впоследствие биват поети от друг. Ще бъда щастлива, ако продължават да се развиват все така добре и без мен, защото това означава, че са смислени, качествени и необходими.
Каква музика слушате вкъщи?
Напоследък слушам много често исландския пианист Викингур Олафсон, но обожавам и джаз стандарти, както и музиката, която синът ми харесва, а все по-често успява да запали и мен - Radiohead, Nirvana, Guns’N’Roses…
Синът ви почитател ли е на класическата музика и върви ли по вашите стъпки?
Като съвсем малък, Марко беше моето "опитно зайче" - участвал е във всички музикални програми, които съм създавала и е посетил стотици концерти. Опитвал е да свири на безкрайно много инструменти, но не тръгна по класическия път. В момента свири на няколко инструмента и участва в различни банди. И двамата се занимаваме активно с музика, но в същото време - напълно самостоятелно един от друг.
От колко годишна свирите на пиано?
Започнах на пет, вдъхновена от по-голямата си братовчедка и музикантите в нашата фамилия. Още тогава знаех, че това ще бъде заниманието ми за цял живот.
Как избрахте пианото?
Ако трябва да съм честна, имах кратко колебание между пианото и фигурното пързаляне, но за друг музикален инструмент никога не съм мислила.
Имаше ли моменти, в които сте страдала за игрите навън, вместо пръстите ви да танцуват върху клавишите?
Никога не съм свирила насила, моите родители изобщо не са се занимавали с моите упражнения и винаги съм го правила по собствено желание. Имах страхотно детство - с много музика, но и много игри.
Какво ви предстои оттук-нататък?
Освен концерта "Там, където не сме" на 18 ноември в Пловдив, само седмица след това ще имам концерт с ансамбъла ClassicArt в Камерна зала "България" на 25 ноември. Ще изпълним шедьоври от Моцарт, Бетовен и Брамс, а след това ми предстои издаване на албума ми Nenov by Neynska с музика на големия български композитор и пианист Димитър Ненов. Следват концерти в Лондон и Дъблин, където публиката също ще чуе български произведения от новия ми албум.
