Грандамите на италианското изкуство и наука

Четири забележителни жени са проектът на музея "Карло Билоти" в Рим и галерия "Боргезе".

Тита Найденова 07 януари 2024

Фотография: PR

Грандамите на италианското изкуство и наука, които управляват с лекота музеи, галерии, научни организации и лаборатории за експерименти, свързани с човешкото здраве, са на фокус в необикновения проект на музея "Карло Билоти" в Рим и прочутата галерия "Боргезе".

Портретите на тези забележителни жени събират ежедневно стотици посетители, които са любопитни да узнаят кои са водещите фигури в най-посещаваните музеи и галерии, както и кои са лидерите на екипи, които правят смели експерименти в името на еволюцията на човешкия вид. Роденият в Монте Карло фотограф Жералд Бруно е автор и на артистичната концепция на проекта, в който всяка от избраните дами е заснета на работното си място, но с различна креативна рамка. 40 вдъхновяващи съвременни наследнички на Ева преминават границите и ограниченията на познанието, за да достигнат нови територии на осъзнаване, на утвърждаване на едно от основните правила в науката и изкуството – любопитството е двигател, но крилете са умът и талантът.

ФРАНЧЕСКА КАПЕЛЕТИ

Управляващ директор на галерия "Боргезе", Рим

ФРАНЧЕСКА КАПЕЛЕТИ

Преподавател по история на модерното изкуство в родния град на филмовия магьосник Микеланджело Антониони – Ферара, Франческа Капелети става управляващ директор на галерия "Боргезе" в италианската столица пред 2020 година и оттогава броят на посетителите на арт пространството, което съхранява уникалната колекция на аристократичната фамилия, удивително нараства. Детайлен изследовател на творчеството на Караваджо, Франческа напомня един от любимите си цитати от Вергилий: "Всеки ден болката ни учи да помагаме на другите" с идеята, че творческият процес е винаги болезнен, но пък провокира духовно израстване у публиката.

ТИЦИАНА МАФЕЙ

Директор на музея Reggia di Caserta

ТИЦИАНА МАФЕЙ

Архитект по образование, Тициана Мафей е убедена, че само здраво стъпили на раменете на гиганти от миналото, съвременните хора могат да виждат по-далеч. Същото важи и за работата ù в музея, където често събира в една изложба класически скулптури и модерни интерпретации от младите надежди на италианското изкуство. Благодарение на опита си в администрацията на университета в Болоня е категорична, че само изкуството може да върне на хората вярата, че красотата не само ще спаси света, но ще му отвори нови възможности за израстване. Затова цитира с увереност своя любим художник Пабло Пикасо: "Отне ми четири години да рисувам като Рафаело, но цял живот, за да рисувам като дете. Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв, когато порасне".

АЛФОНСИНА РУСО

Директор на археологическия парк Колизеум, Рим

АЛФОНСИНА РУСО

Археолог със специализация в класическата архитектура, Алфонсина Русо вярва, че миналото говори невидимо и неусетно дори езика на съвременния човек, но би се радвала, ако той не смята за задължително условие да остави своя отпечатък или подпис на стените на Колизеума. Уви, все по-често прекрачващите тази забрана са българи, но това по никакъв начин не се отразява на отношението ù към посещаващите го, както и историческите забележителности около него. Три са основните правила, които спазва в професионалния си живот – създай екип и го управлявай мъдро; винаги работи в синергия с местните организации; експериментирай смело. Когато усети умора или разочарование, си припомня мъдрата мисъл на Махатма Ганди: "Културата на една нация живее в сърцето и душата на неговия народ.

ПАОЛА МЕЛАРДИ

Електронен инженер, професор по информатика в Университета на науките в Рим

ПАОЛА МЕЛАРДИ

Определя като истинско и голямо предизвикателство бума, с който се развиват технологиите в настоящия момент, и въпреки че познава в детайли всеки интересен проект в научния свят, е категорична, че никой никога не може да изпревари човека и неговата способност да мисли, мечтае и най-вече да твори. Гледа с подозрение на амбициозните планове на Илън Мъск за завземането на Космоса и предпочита да чете специализираните изследвания и проекти на свои колеги в научните среди, отколкото справката за реализираните му мегаломански планове в наскоро променената платформа Twitter – X. Затова уместно цитира британския философ Бъртранд Ръсел с прозрението, че "учените се стремят да направят невъзможното възможно, а политиците – да направят възможното невъзможно."

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA