Защо туристите избират Исландия

Лидия Делирадева
Лидия Делирадева 24 април 2019

Исландия е една от най-скъпите страни в Европа, въпреки това обаче всяка година тя привлича все повече туристи. Вулкани, горещи извори, гейзери, ледници, водопади, зелени простори - естествената красота на този регион няма да остави никого безразличен. През зимата има забавления за скиори, а през лятото можете да се полюбувате на пейзажа и да поплувате в Синята лагуна. Страната е известна и с високите си цени. Ако репите да обядвате например, може да платите повече от сто евро за три блюда. Въпреки това, туристите не пестят пари и посещават Исландия, за да опитат вулканичния хляб или картофената водка и да станат свидетели на северното сияние, което местните жители наблюдават осем месеца в годината.

Невероятна природа

В най-студения месец температурите варират около 0 градуса, рядко падат под 5. Това се дължи на течението Гълфстрийм, което минава край острова. А през лятото температурата не се вдига над 20 градуса. Вулкани, гейзери, водопади, безлюдни пътища и черен пясък - Исландия никога не би ни омръзнала със своята природа. Местните жители са се научили добре да печелят пари от тази красота, а туристите с удоволствие плащат, за да я видят.

Синята лагуна е термален спа курорт, разположен в югозападната част на Исландия. Уникално място. Наситеният син цвят на водата се дължи на силициевия диоксид, който се утаява и образува слой от терапевтична глина на дъното на лагуната. Тайната на успеха на скандинавския курорт е в уникалните свойства на водата - тя ефективно убива всички бактерии и укрепва имунната система. Активните съставки на кварца и морските водорасли, които са част от състава на геотермалната вода, имат благотворен ефект върху кожата и целия организъм.

Исландия
Синята лагуна

Гейзерът Строкур е разположен в геотермалния регион на Исландия, край река Хвитау, на около 80 км. източно от Рейкявик. Това е един от най-впечатляващите гейзери на планетата, заслужаващ голямо внимание. Строкур изхвърля струи кипяща вода от дълбините на земята на височина 20-22 метра. След това за известно време около него се образува малко езеро с вода, от която се вдига пара. Когато в кухината на нагрятата скала водата отново започне да кипи, целият цикъл се повтаря отново. Естественото кипене и изригването на струята се създава от магма, въздействаща върху водата. Не е желателно туристите да се доближават до гейзера твърде близо. Строкур изригва активно приблизително на всеки 5-6 минути, понякога до три пъти подред.

Исландия
Гейзерът Строкур

Водопадът Гюдълфос в превод от исландски означава „златен водопад”. Намира се на река Хвитау, по-близо до южната част на страната. Водопадът се счита за едно от най-колоритните места в Исландия и привлича много туристи. Учените обясняват произхода на водопада с вулканичната дейност по време на ледниковия период. Максималното си ниво той достига около средата на лятото. Общата дълбочина на водопада достига 70 метра, като тази цифра продължава да нараства с всяка година. Гюдълфос прилича на гигантски стъпала, залети с вода. Най-високите стъпала на водопада достигат 21 метра. Сривайки се в пропастта точно при извиката на реката, това чудо на природата образува остър завой и създава облак от водни пръски. Неописуема красота!

Исландия
Водопадът Гюдълфос

Паркът Тингвелир се простира недалеч от Рейкявик. Той представлява огромна долина и заема част от територията на две литосферни плочи. Говори се, че преди хиляда години точно тук се е състояла знаменателната среща на парламента, която бележи началото на нова историческа епоха и поставя основата за появата на нов народ, който днес се нарича исландци. През 2004 г. Тингвелир е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Основната атракция на националния резерват е рифтовата долина. Всъщност това е разлом на две литосферни плочи. Могат да се наблюдават пукнатини, останки от замръзнала лава и каньони. Всяка година ширината на долината се увеличава със 7 мм., което показва непрекъснат процес на движение на пластовете.

Исландия
Паркът Тингвелир

Кулинарни особености

Поради факта, че земята в Исландия не е много плодородна, а климатът е доста тежък, местната кухня е доста еднообразна. Основната меню на исландците се състои от морски дарове: миди, сьомга, акула, скариди, треска, камбала. Месото е предимно агнешко. Исландците нямат такова понятие като хранителни отпадъци, така че почти всичко се изяжда. Страната е била под властта на Дания от средновековието до деветнадесети век, затова традиционната исландска кухня е била повлияна до голяма степен от датската.

Хакарл е исландско национално ястие. Това е гнило месо от гренландска акула, нарязано на малки парченца. Месото съдържа отровен амоняк и за да стане годно за консумация, се съхранява под земята в специален контейнер в продължение на три месеца. След това се суши на чист въздух още 2-3 месеца. Миризмата на ястието е доста специфична и казват, че местните жители на практика не го консумират. Но то е популярно сред туристите.

Вулканичен хляб може да се опита само в тази страна. Формата с тестото се оставя за един ден във вулканичен пясък, в горните слоеве на почвата. Готовият хляб има тъмен цвят и сладникав привкус. Хлябът обикновено се консумира с масло, риба или месо.

Сурматур е уникална специална суроватка, която се използва за мариноване на риба и месо. Това е ключов продукт, а ястията, приготвени с него, са обединени в наименованието тораматур. Нарязани на парченца риба или месо се сервират заедно с масло и ругбрейз - черен, дебел, леко сладникав ръжен хляб - и водка от кимион.

Тораматур е традиция на зимния месец „тори”. В стария исландски календар това е името на четвъртия зимен месец, който винаги започва в петък, между 19 и 25 януари, и приключва в събота между 19 и 25 февруари.

Самата дума „тораматур” не се споменава до 1958 г., когато ресторантът „Нейстид”, основан през 1954 г., за първи път представя меню тораматур. Храната се сервира в големи дървени паници, досущ като старинните. Идеята е, след като се опита древната храна, да се почувства националната култура и да се съживи „мъртвия” сезон в ресторантите. Разбира се, днес „тораматур” е променен. Традиционно, месото се е съхранявало, потопено във ферментирала суроватка, придаваща на продукта характерен кисел вкус. Този метод обаче е непознат на съвременното поколение исландци. Ето защо, „тораматур”днес предлага избор – поднася се една и съща храна – „кисела порция” и обикновено приготвена - в отделни съдове (тъй като киселината незабавно действа на всеки продукт).

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA