Дългата история на сурогатното майчинство

За последните две десетилетия това явление наистина се превърна в глобален феномен.

16 февруари 2022

Фотография: Profimedia, Pexels

Сурогатното майчинство в никакъв случай не е нещо ново. От хиляди години едни жени се доверяват на други жени за раждането на децата си. Но благодарение на новите технологии – такива като инвитро оплождането (IVF), изглаждане на културните особености и тенденциите за раждане на деца на по-късна възраст, в последно време броят на случаите, прибягнали до сурогатно майчинство, рязко нараства. Точни данни за броя родени по този начин деца няма, но още през 2012 г. процесът, свързан със сурогатното майчинство, беше оценен на 6 (шест) милиарда долара годишно. Само във Великобритания за седем години броят на официалните заповеди за раждане на дете чрез сурогатна майка се увеличи три пъти – от 121 през 2011 г. до 368 през 2018 г.

Истинският брой на споразуменията за сурогатно майчинство обаче може да е по-голям, тъй като няма законова необходимост да се издава такава заповед.

Дългата история на сурогатното майчинство

В ЗАГЛАВИЯТА НА НОВИНИТЕ

Сурогатното майчинство бива два вида: гестационно - когато в матката на сурогатната майка поставят оплодената яйцеклетка на другата жена, и традиционно – когато яйцеклетката на сурогатната майка е оплодена. Благодарение на тази технология се дава възможност на хора, които не успяват да имат дете по естествен път, да станат родители, като при това не е необходимо да извървяват дългия и изключително труден път на осиновяването. В голяма част от случаите сурогатното майчинство протича без излишни крайности. Но поради нарастващата му популярност се увеличава броят на фаталните случаи, а свързаните с това скандални случаи неведнъж попадат в заглавията на новините.

Например историята с бебето Гами потресе целия свят. Съобщава се, че двойката, поръчала раждането на детето, го е оставила в Тайланд, тъй като се е родило със синдром на Даун, но пък е отвела със себе си в Австралия неговата здраво родила се сестра близначка. След случая съдът постановява, че детето не е изоставено, но е установено, че в миналото единият от родителите неведнъж е бил осъждан за сексуални престъпления с деца, и това става повод за обсъждане на необходимостта сурогатните деца да бъдат поставени под защита. Освен че се подсигурява защита за такива деца, в медиите се говори за случаи на експлоатация на сурогатните майки от посредници и за техния живот в нечовешки условия.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: СЕКС ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА. КАК, КОГА, КАКВО?

57

ПАРИЧНОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Чрез парично възнаграждние към сурогатно майчинство често биват привличани финансово необезпечени и социално слаби жени. В Украйна например сурогатната майка може да заработи до 20 000 долара, което е в осем пъти повече от средната годишна заплата в страната. Не са редки и историите за лошо отношение към сурогатните майки, когато при най-малкото нарушение на правилата или в случай на аборт агенциите отказват да изплатят хонорара. Притесненията за предполагаема експлоатация на жените принудиха някои държави да забранят напълно своите програми за сурогатното майчинство. През 2018 г. ООН заяви, че „сурогатното майчинство с търговски цели е равносилно на продажбата на деца".

МЕДИЦИНСКИЯТ ТУРИЗЪМ

Към основните проблеми можем да разграничим тези, в които законите, регламентиращи сурогатното майчинство, в различните страни са различни. Те могат да бъдат определени от историята, културата и социалната значимост. В някои страни – като Германия и Франция, се счита, че сурогатното майчинство накърнява достойнството на самата жена, тъй като някой я използва за свои цели. Ето защо сурогатното майчинство в тези две държави е забранено. В други страни, например във Великобритания, това явление се разглежда като дар от една жена на друга и е позволено, само когато е извършено безвъзмездно. В Украйна и Русия например, а също така и в някои щати на Америка, в това число и Калифорния, сурогатното майчинство е разрешено като услуга. Това се обяснява с факта, че жената е в правото си да решава иска ли да стане сурогатна майка или не. В Кения и Нигерия сурогатното майчинство не е регламентирано със закон. Поради такива разногласия по отношение на правилата сурогатното майчинство се превръща в популярна разновидност на медицинския туризъм. Ако в една или друга страна сурогатното майчинство е забранено (или са наложени значителни ограничения), желаещите да имат дете могат да отидат там, където законите са по-либерални или където този процес изобщо не е регламентиран. В последно време с особена популярност във връзка със сурогатното майчинство са страни като Индия, Тайланд, Камбоджа и Непал. Властите са решили да затварят подобни клиники заради опасения от експлоатация на своите граждани. Но когато се затваря една такава клиника, на нейно място веднага се появява нова.

57

ПРАВНИТЕ ЗАТРУДНЕНИЯ

Ясно е, че има етични въпроси, които са свързани с риска при експлоатация на жените в бедните страни и отношението към децата, родени от сурогатна майка, като към стока. Медицинският туризъм може да доведе до много правни затруднения. Има държави, които смятат сурогатната майка за законен родител, но има и такива, в които поръчителите се определят като родители още след раждането на детето. Възможно е и да възникне ситуация, в която детето да остане без гражданство, тъй като нито една страна не го признава за свой гражданин. През 2008 г. например случаят с бебето Манджи, родено от сурогатна майка от Индия, придоби огромна обществена популярност. Съдбата на момиченцето се оказа в безтегловност, след като поръчителите - родители японци, се развеждат скоро след раждането на детето. В тази ситуация нито поръчителката майка, нито сурогатната майка пожелават да поемат грижа за детето. Бащата поръчител бил готов да вземе момиченцето, но не успява да получи родителските права заради индийските закони, които не позволяват на самотни хора да осиновяват деца. В резултат на това не става ясно кой е законен родител на момиченцето и с какво гражданство е то. Ако все пак родителите, ползващи сурогатна майка, отведат детето в държавата си, то властите в тази страна ще трябва да решат дали да признаят сключения в друга държава договор, както и тях за официални родители. В повечето страни благополучието на детето е основен приоритет. Това означава, че на властите често им се налага да признават сключения договор и да си затварят очите за евентуална експлоатация.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: МОЖЕ БИ СТЕ НА РЪБА НА РОДИТЕЛСКИ BURNOUT

57

СПОРАЗУМЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ

На този етап конференцията по международно частно право в Хага разглежда възможността да бъдат създадени фиксирани правила за държави, които биха обсъждали признаването на родителските права над деца, родени в чужбина чрез сурогатно майчинство. Не е лесно обаче да бъде намерен консенсус между страните поради съществени различия в подхода по този въпрос. Държавите, които забраняват или ограничават сурогатното майчинство, вероятно няма да подпишат съглашение, което да го позволи. И обратно – страните, в които е разрешено, е възможно да не прибягнат към ограничения. Като цяло властите се сблъскват със сложна ситуация – благодарение на различията в различните държави, но и именно поради тях, въпросът за пазара на сурогатното майчинство в световен мащаб не може да бъде ефективно регулиран. Сурогатното майчинство може да се превърне в източник на радост за родителите, които не могат да имат дете, но то може да създаде условия за експлоатация по отношение на социално слабите. И докато популярността на сурогатното майчинство расте, тези правни и етични въпроси все повече ще бъдат задавани.

Материалът е предоставен от списание "Искам бебе". Преводът е на Вероника Михайлова.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA