Текст: Станислава Айви
Фотография: Profimedia
Срещам се с Чанинг Тейтъм и Кирстен Дънст именно покрай наградите "Златен глобус", тъй като двамата участват в един от най-обсъжданите филми на сезона – "Покривният човек". Историята е съвсем истинска и е на Джефри Манчестър – бивш войник, който се оказва неспособен да се адаптира след службата и финансово, и емоционално, не може да се грижи за децата си. В отчаянието си той започва да ограбва заведения на McDonald's, като прониква през покривите им – това му носи прозвището Roofman. След залавяне е осъден на 45 години затвор, но използва своите наблюдателни умения, за да планира и изпълни бягство. След това успява да се настани в магазин Toys "R" Us, където живее месеци. Там постепенно се привързва към Лий – разведена майка на две деца, което го въвлича в нов живот, нова само-личност, но и в риск заради миналото.
"Покривният човек" е смесица от криминална драма, биографичен трилър, с щипка черен хумор и елементи на човешка драма, история с морални и емоционални дълбочини. Говоря си с тях виртуално, за да ми разкажат повече.
Много ми е приятно да ви видя! Винаги си мисля, че при истинските истории носите отговорност към тях. Каква всъщност беше вашата интеракция с реалните хора тук? Не знам дали е вярно, но Чанинг, наистина ли Джеф е искал някой по-грозен за неговата роля?
Чанинг: Да, беше го казал – "трябва да вземете някой по-грозен". А после, когато за първи път говорих с Джеф, той се отметна и каза: "Обожавам Чан.
Ние двамата сме модели, и двамата сме във форма, чудесен кастинг". Така че не знам. Той е лукав тип, такъв си е. Но аз наистина се привързах към него. Говорехме почти всеки ден в продължение на два месеца, симпатичен човек е. Никога няма да предположиш, че този от другата страна на линията е бил в затвора – всъщност в суперстрог затвор – над 30 години. Лудост е. И голяма част от тях в изолация, защото трудно го задържат, ако той не иска да бъде там. В крайна сметка му казах: "Виж, аз никога няма да бъда ти. И не искам да ти давам фалшива надежда. Невъзможно е да разкажеш нечия история в 90 минути. Все нещо ще остане извън рамките". Сестра му дойде при нас след премиерата и сякаш отново се свързаха по някакъв начин. Тя каза, че филмът ù е помогнал да види брат си в различна светлина – светлина, която може би е трябвало да види, за да му даде малко прошка.
Кирстен: А истинската Лий? Аз я уцелих перфектно. (Смее се.)
За да се потопите в това, започнахте ли от емпатия към реалните хора, за да разберете и "защитите" решенията, които взимат?
Чанинг: Аз не мисля, че се опитвах да защитя Джеф. По-скоро се опитвах да го разбера от моята гледна точка като баща. Първо си зададох въпроса защо аз трябва да изиграя този човек, а не някой друг. И това беше моят начин да вляза в ролята. Имам дъщеря и ако не можех да осигуря това, което ù е нужно, това би било тежко. Привилегирован съм в това отношение – никога не е трябвало да се притеснявам дали мога да ù купя колело, дали мога да си позволя хубави дрехи за училище. Никога не е било проблем. Но ако беше, нямаше да има граница в това, което бих направил, за да има тя всичко необходимо. И мисля, че оттам дойде емпатията.
Кирстен: Във филма виждаме само малък прозорец от цялата им връзка. Исках жените в публиката да разберат откъде тръгвам и да не изглежда така, сякаш Лий е била невежа или че отрича някакво вътрешно усещане. Исках да я направя много пълнокръвна, истинска жена, която има две деца – и това просто се е случило на нея. А начинът, по който го е приела в реалния живот, е с много достойнство. И във филма, мисля, тя е представена така. Като човек, който приема всичко това като невероятно приключение, а не като нещо ужасно, което ù се е случило.
Какъв съвет бихте дали на себе си, когато започвахте кариерата си?
Кирстен: Научих много от хората около мен. Започнах толкова млада, но имах шанс да бъда повлияна от невероятни хора още от ранна възраст. Имах възможности, които не много хора получават. Така че за мен влиянията бяха позитивни – от режисьорите, с които съм работила, а после, когато порастваш в тази индустрия, трябва да оформяш собствения си вкус, да разбереш какво ти харесва. И аз просто следвах себе си в това.
Чанинг: Всички минаваме през това – да избираме работи заради бизнеса. Да, мисля, че имах момент в живота си, в който правех само проекти от бизнес гледна точка и се опитвах да вкарам изкуство в тях. Но всъщност това винаги остава бизнес, а не чисто изкуство. И трябва баланс. Трябва да имаш и търговска, и художествена част, за да работи индустрията. Да ги балансираш е трудно. Но бих казал, че най-важният урок, който имах късмета да науча достатъчно рано за творчеството и актьорството, беше от Чаз Палминтери, когато снимахме един филм. Помолих го да дойде да гледа една сцена и той ме попита: "Какво те притеснява?". А аз казах: "Не искам хората да намразят моя герой, защото трябва да убия този човек." А той ми каза: "Защо? Това не е твоята работа. Твоята работа не е да караш хората да те харесват. Твоята работа е да накараш хората да те разберат – защо героят ти прави всичко това". Това много ми повлия. Не бях ходил на много актьорски курсове, нямах дълго обучение. Въпросният момент ми даде нещо, което не бях получавал от никой клас. Дори си го взех като урок за живота. Не е нужно хората да ме харесват. Ако съм направил достатъчно, за да ме разберат – тогава нямам други отговорности.
В този филм Джеф се крие в магазин за играчки – ако вие, Чанинг и Кирстен, трябваше да се скриете в голям магазин, кой бихте избрали и защо?
Кирстен: В голям магазин… мисля, че вече сме се съгласили. IKEA.
Чанинг: IKEA е нашето място. Къде другаде? Имат страхотни легла, много
и вкусни десерти.
Какво научихте един от друг по време на снимките?
Кирстен: Че Чан е един от малкото нормални хора в тази индустрия. И това е толкова освежаващо, защото повечето не са. И е приятно да работиш с някой, който е истински човек.
Чанинг: Същото важи и за мен! Гледал съм Кирстен във всичко, което е правила, и никога не знаеш какъв ще е човекът срещу теб. Тя е играла толкова много различни роли, имаш всякакви проекции. И още в първия ден, първия момент – всичките ми предварителни страхове изчезнаха. Тя е просто нормален човек, който стои здраво в себе си, истински. Подарък е да съм заедно с нея в този филм. Работила е с толкова легендарни хора, направо е невероятно.
