Симона Стилиянова: От усилия към навик, от навик към промяна

Тя е автор на блога Zero Waste Sofia, победител в първите THE #AWARDS, а тази седмица и гост на #BringTheBloggers Vol.9.

Симона Стилиянова е движещата сила зад Zero Waste Sofia. Помощникът в устойчивия градски начин на живот, както всъщност го нарича самата тя, стартира като блог, но ни привлича и в Instagram, показвайки, че е възможно да се грижим за природата, без да се налага да слагаме живота си на пауза. Когато не работи върху своя емблематичен проект, Симона ангажира времето си с други два такива - картата "Чешмите в България" и startup-а Основа, който помага на бизнеса у нас да бъде по-зелен.

След като през септември миналата година точно тя спечели статуетката в категория ECOLOGY на първите у нас награди за създатели на дигитално съдържание - THE #AWARDS, беше повече от логично да я поканим за гост в специалния панел на #BringTheBloggers Vol.9, който ще ви срещне с победителите от първо лице.

Преди това да се случи на 28 май (тази събота, така че побързайте да се запишете), с нея говорим за усилията, превърнали се в навиците. И за навиците, които са склонни да предизвикат голямата промяна. А не е като да нямаме нужда от нея.

Симона Стилиянова: От усилия към навик, от навик към промяна

Съществува ли такова нещо като напълно zero waste начин на живот?

В настоящата система, в която живеем, достигането до zero waste още не е напълно възможно, но е важна цел. По пътя към нея можем да постигнем значителни промени, защото като потребители оказваме силно влияние върху бизнеса, избирайки дали да купим даден продукт или услуга, или не. А това вече може да доведе до промяна на самата система. Самата аз съм далеч съм от заветната цел, но намалих отпадъците си с около 80% от 2017 г. досега.

Какви са ежедневните усилия, които полагаш в тази посока? Ще е полезно да чуем от първа ръка.

На този етап не мога да кажа, че полагам усилия, защото повечето действия са се превърнали в навик. Може би ключовото нещо, което ми помага, е да си задавам въпроса "Това наистина ли ми трябва?". Всичко останало наистина се е превърнало в навик – бутилката ми за вода стои в чантата, събраните опаковки, които не съм успяла да избегна, изхвърлям разделно, а вкъщи компостирам - отнема около 5 минути седмично.

Симона Стилиянова

Добре, а има ли устойчивост без много усилия?

Може би в началото трябва да положим малко повече усилия, както при всяко друго нещо, докато намерим своето темпо. За да се превърне този начин на живот в устойчив във времето такъв, той трябва да се вписва в ежедневието ни по естествен начин. В противен случай едва ли ще издържим дълго.  

Поправи ме, ако греша, но напоследък ми се струва, че "устойчивост" и всички близки или производни термини се превърнаха по-скоро в някакъв тренд, отколкото в кауза, която трябва да имаме. Така ли е?

В действителност се усеща засилен интерес към темата. Истината е, че за да има смисъл от всичко това, то трябва да се превърне в "новото нормално", а не в нишово занимание за отбрана група хора, нито в TikTok тренд. Учените са единни относно ефекта от човешката дейност върху промените в климата, ЕС затяга все повече регулациите, а това неизменно кара бизнеса и институциите да поемат по-твърдо в тази посока. За мен "устойчивото развитие" не е нито тренд, нито кауза, а единствен начин да запазим планетата годна за нас.

Каква е ролята на храната в осъществяването на целия този процес?

Голяма! Над 20% от отпадъците, които изхвърляме на сметището са хранителни (по данни на EPA). Веднъж попаднали там, лишени от кислород, трудно могат да се разградят и започват да отделят изключително вредни метанови емисии, допринасящи за климатичните промени. В материал на Vice, например, можете да прочетете за пакет кренвирши, попаднал на сметището и останал почти непокътнат в продължение на 10 години. В същото време много хора гладуват и изглежда, че просто системата ни е сбъркана. Това, което се опитвам да правя у дома, е да планирам малко по-внимателно - с приоритет пазарувам български продукти с по-малък въглероден отпечатък, тъй като не пътуват от другия край на света, купувам насипно каквото мога – нашите пазари в България изобилстват от насипни местни храни, и накрая компостирам.

Симона Стилиянова

Какво привлича вниманието на хората в тази посока? Какво би накарало някой да осъзнае, че е време за промяна?

Това, което забелязвам, че работи в блога и общността на Zero Waste Sofia, са положителните примери и силата, която имаме да променяме. Агресивните кампании и стряскащите картинки с пострадали животни в океана отблъскват много хора и предизвикват тревожност у тях. У мен също. Но когато видя, че някой прави нещо смислено, което аз мога да приложа – това ме мотивира.

Теб самата какво те накара?

Мен ме провокира нещо много прозаично – видео в YouTube с Лорън Сингър, която разказва как за 4 години е генерирала само 1 буркан с отпадъци. Изглеждаше толкова просто и логично. В този момент осъзнах, че купувам изключително много излишни неща, които бързо се превръщат в боклук.

Дразниш ли се на хора, които се изказват неподготвени по темата?

Харесва ми, че все повече хора говорят по темата и се старая да мотивирам последователите на Zero Waste Sofia да го правят. Не е нужно да си експерт по темата, за да поговориш с близките си. Но проверката на фактите винаги е ключова. За съжаление, виждала съм инфлуенсъри да препоръчват да хвърляме мокри кърпи в контейнера за пластмаса с голяма увереност. А това може да доведе до не малки щети.

Гледаш ли "лошо", ако някой си изхвърли боклука, некъдето трябва? На мен ми се е случвало.

И на мен. Приятелят ми често ми напомня да внимавам, когато съм сама и реагирам по-остро на някого, хвърлил фаса си на земята. Особена битка е, гледам да не изпадам в крайности и знам, че няма да превъзпитам човек на 50 години, например, но все пак не мога да не реагирам. (Смее се.)

Симона Стилиянова

Фотография: Костадин Кръстев - Коко

Мит или истина е, че изцяло или основно природосъобразната перспектива (дрехи, храна, козметика, начин на живот като цяло) изисква значително по-голям финансов ресурс?

Зависи. В основата на концепцията е осъзнатото и отговорно пазаруване - да купуваме само най-необходимото. Относно дрехите - устойчивата "бавна" мода, произведена при справедливи условия на труд, с качествени суровини, наистина обикновено е по-скъпа от бързата, произведена в Бангладеш, срещу възнаграждение от 2 цента на риза. Защото всеки по веригата получава заслуженото. За някои неща избирам български дизайнери, но голяма част от дрехите си купувам second hand. Там цените са драстично по-ниски, а качеството може да бъде наистина добро. Така нещата се балансират. Като цяло идеята е да купим толкова, колко ни трябва – мисля, че това е основата. Същото важи за храната и козметиката – можем да купуваме сертифицирани продукти или да потърсим местни производители, които да проучим внимателно и на които да се доверим. За всяко нещо има алтернативи – зависи дали искаме нещото просто да ни върши работа или да бъде instagrammable. Вместо чаша за кафе можем да ползваме стъклено бурканче.  

Не съм фен на думата "трябва", но трябва да ми разкажеш повече за картата "Чешмите в България".

Създадох картата "Чешмите в България" през 2018 г., тъй като около нас е пълно със свободни източници на хубава питейна вода, но въпреки това всеки ден изхвърляме 5 милиона пластмасови бутилки. На следващата година проектът се класира сред 30 полуфиналисти от над 500 проекта в цяла Европа, борещи се срещу пластмасата за еднократна употреба в конкурс за социални иновации на ЕК. На картата вече има над 1500 чешми и много активни доброволци, които добавят нови всеки ден. Вече има и над 20 заведения, които предлагат вода от чешмата и биха напълнили бутилката за многократна употреба безплатно.

Как бизнесът може да бъде "по-зелен"?

Това е дълга, дълга тема. Все повече стартиращи компании започват с идеята за "устойчивост" от самото начало. Накратко, преди да започне да действа, бизнесът трябва да види от къде стартира – най-добрият начин да го направи е като измери парниковите емисии, които генерира. След това да си постави цели и да разработи план за действие за постигането им. Разбира се, има малки промени, които по-лесно могат да бъдат приложени и това няма да навреди. Има обаче много бизнеси, които се опитват да поемат shortcut и просто пускат „зелена" линия продукти, докато основата си продължават да бъдат замърсители. Това е т.нар. greenwashing.

Симона Стилиянова

What’s next?

Предстои да видим. Все по-мотивирана съм да действам с по-голям мащаб отвъд индивидуалния принос, но блогът остава нещото, което ми помогна да създам общности и ме мотивира да продължавам. Наскоро станах посланик на Европейския климатичен пакт, развивам Основа и имам щастието да работя с много хора с близки виждания до моите и се надявам да постигнем по-големи промени. Времето ще покаже.

#BringTheBloggers Vol.9. 28 май. Интер Експо Център. Save the date! Входът е безплатен, но изисква предварителна регистрация с две имена на events@atticaeva.bg.

Повече информация може да откриете в официалната ни Facebook страница.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA