Ставаме ли по-нещастни в опитите си да бъдем щастливи?

Понякога просто правим всичко на макс. Така де, нищо не ни пречи, но гаранция ли е, че ще бъдем по-щастливи?

Спокойно можем да кажем, че щастието се превърна в последната wellness обсесия на съвременното общество. Все повече хора са готови да се втурнат към акупунктурата, медитацията, студените сутрешни душове, отказа от захарта, детокса от мобилните телефони и милион други неща, които обещават един и същ резултат: повече енергия, по-малко стрес и по-добър живот. Едва ли има някой, който в даден момент не е усетил натиска от всеобщите очаквания да има голямо семейство, успешна кариера и секси тяло. Вярваме, че може да имаме всичко, стига да работим достатъчно, за да осъществим целите си. Така де, нищо не ни пречи да го направим, но ще бъдем ли по-щастливи?

Ставаме ли по-нещастни в опитите си да бъдем щастливи?

Основната причина да не се чувстваме щастливи е самозаблудата, че всички около нас успяват да балансират ежедневието си, а само ние се проваляме.

Познаваме усещането, но трудно можем да го опишем на практика. Най-вероятно щастието е „психическо и емоционално състояние, което включва позитивни емоции, вариращи от задоволство до интензивна радост". Така поне казва Google. Колкото и да не ми се иска, в главата ми отново изниква пример, който да асоциирам със социалните мрежи. В тях всеки споделя онова, което намери за редно и най-вече онова, с което иска да се похвали пред останалите. От там идва и нагласата ни, че можем да бъдем по-щастливи и че ТРЯБВА да бъдем по-щастливи. Случвало ли ви се е някога да останете с впечатлението, че радостта изглежда и се усеща по различен начин при всички хора? И, разбира се, когато осъзнаем тази разлика между очакванията и реалността (истинската такава, а не онази в meme-тата), в съзнанието ни се „настанява" усещането, че е задължително да наваксаме.

65

Какво правим тогава? Започваме да търсим хора, места, събития и преживявания, които да ни направят щастливи. Вероятно не веднъж сте попадали в разговор между оптимист и песимист. Между този, който се радва от песните на птиците и този, който е готов да хвърли нещо по тях, защото всичко му е криво. Самият аз съм доста оптимистичен човек, но предпочитам реалистичния поглед върху нещата. Точно толкова реалистични са и тези четири погрешни схващания за щастието, които се заемаме да разясним. Отново в опита си да се чувстваме невероятно.

85

№1. Повечето хора се справят с всичко

Макар повечето проучвания, които засягат човешката психика и същност, да се провеждат от специалисти и университети, за които дори не сме чували, те предоставят логични резултати. Скорошно изследване показва, че през деня голяма част от хората се чувстват „сравнително добре". През 2016 г. в Чикаго е бил направен опит да се измерят обществените нагласи за щастливия живот. Изводът? Хората, които са „не толкова радостни", са двойно повече в сравнение с 1990 г. Една от основните причини да не се чувстваме щастливи е самозаблудата, че всички около нас успяват да балансират ежедневието си, а само ние се проваляме. Отдаването на прекалено голямо значение на неуспехите и моментите, в които не сме били във върхова форма, е първата стъпка към това да се чувстваме незадоволени, отегчени или дори отвратени от собствения си живот.

87674

№2. Да бъдеш щастлив означава винаги да се чувстваш добре

Лоши неща се случват на всеки. Няма как да избягаме от любовните разочарования, загубите, разделите и неприятностите, освен ако не се затворим в изолатор за остатъка от дните си. Когато нещо от изброените ни се случи, е напълно нормално да се чувстваме тъжни, раздразнени и ядосани. Макар понякога да сме като Рос от „Приятели", когато разбра, че Рейчъл има връзка с Джоуи и беше готов да изпие n на брой маргарити, всъщност е по-добре да мислим реално. Фактът, че в даден момент не сме били на върха, не означава, че по принцип трябва да се чувстваме неудовлетворени. В случая оптимистичната настройка е от значение, стига да не ѝ отдаваме прекалено голямо такова...

45

Да го кажем така: приемайте щастието като чаша хубаво вино, придружено от вкусна вечеря.

№3. Радостните моменти са под наш контрол

Не, не са. Предполагаме, че не сте чували за хедоничната теория на щастието? Това е хипотеза, която предполага, че хората бързо свикват с позитивните промени в живота си. Казано с други думи:  работим дълго, получаваме дълго желано повишение, чувстваме се радостни от този факт, няколко дни сме на седмото небе, а след това настроението ни се връща към нормалното и започваме да търсим следващия стимул, който ще ни зареди с ендорфин. Кратките позитивни случки в живота ни са тези, които дават тласък и отражение върху случващото се занапред. Добре е да знаем как точно се движи живота ни, за да можем да го контролираме, доколкото е възможно. Когато се чувстваме щастливи, благодарни, спокойни и уважавани, първото, което е добре да направим, е да затворим очи за минута, да поемем дълбоко въздух и да се фокусираме върху онова, което наистина си заслужава да бъде преживявано отново и отново. Да го кажем така: приемайте щастието като чаша хубаво вино, придружено от вкусна вечеря. Наслаждаваме се изцяло на приятната компания на алкохола и храната, но след някакъв момент, те свършват. Не започваме веднага да търсим техен заместител, а се фокусираме върху самото изживяване. Звучи просто, но наистина работи.

54

№4. Не трябва да гледаме назад, за да бъдем щастливи

Всички ни казват, че трябва да „пуснем" миналото веднъж и завинаги, Деми Ловато дори го изпя в песен. Ние в GRAZIA също вярваме, че е препоръчително да живеем в настоящето, а това, което някога е било, да остане в история. Истината е, че да погледнем към миналото си и моментите, които бихме искали да променим сега, невинаги е лоша идея и по този начин можем да извлечем полза за сегашната ни житейска перспектива. Ако например днес бихме казали на 16-годишното си Аз да внимава с парите и да ги харчи разумно, може да се мотивираме да погледнем финансовото си състояние към днешна дата и да направим съответните продуктивни промени. Тази техника ни предпазва от съжалението по миналото и същевременно ни дава така желаните самоконтрол и гордост. А и, замислете се, колко всъщност ни трябва, за да сме ИСТИНСКИ щастливи?

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA