Фотография:
Напълно възможно е да сте се сблъсквали с творбите на Анна Йорданова. Да сте въздишали по тях. Да сте ги снимали. Да сте ги споделяли в Instagram. Анна работи в сферата на 3D мапинга. Нейни проекти са преобразявали фасадите на Берлинската катедрала, Румънския атенеум, Веберхаус в Аугсбург, както и на редица други европейски сгради. Но ако по някаква причина все още не сте се запознавали с нейното изкуство от първа ръка, между 6 и 9 май тя ще бъде един от артистите, които ще променят (и осветят) емблематични столични локации в рамките на първия Фестивал на светлините LUNAR. В следващите редове разказваме повече.
Откровено е неадекватно да продължава разделението, но като че ли и при 3D мапинга е така – има по-малко жени в сравнение с мъжете.
Изглежда е вярно. Аз, например, съм единствената жена в нашето студио.
Защо?
Може би мъжете са малко по-дигитално ориентирани, а 3D мапингът е сравнително нов и иновативен похват. Трудно се намират кадри, особено в България. Разбира се, както у нас, така и в Европа и в цял свят, има невероятни артисти-дами, които създават наистина забележителни творби
Ти как реши да избереш тази посока?
За първи път се влюбих в 3D мапинга на един фестивал в Португалия през 2014 г. Започнах да се интересувам повече и да следя нещата по-отблизо, дори дисертацията ми в университета беше свързана с темата. В онзи момент не съм си и помисляла, че някой ден ще работя в тази сфера, тъй като учех нещо различно. След като завърших, работих на различни места - от отдел "Реквизит" за различни сериали и реклами, до аниматор в студио, което се занимава с 3D превизуализации за арихитектура. Докато един ден, през 2018 г., не попаднах случайно на обява за работа в едно от българските студиа за 3D мапинг и визуални ефекти MP-STUDIO. Реших да се пробвам, въпреки че нямах особено голям опит в сферата и мисля, че се получи най-вече заради това, че мога да рисувам.
Доста хора твърдят, че при рисуването всичко е въпрос на практика. И при 3D мапинга ли е така?
Мисля, че и за двете са нужни известна доза талант, но и много упоритост и търпение. В началото на мен ми отне известно време, докато схвана тънкостите за работа с различните сгради, но продължавам да се уча с всеки следващ проект. Хубавото в днешно време е, че има страшно много информация онлайн, така че стига човек да има идеи и желание, не е невъзможно да постигне резултати.
И все пак, имаш дизайн опит и обучение зад гърба си. Това, вероятно, помага?
Завършила съм Художествената гимназия в София, което със сигурност ми помага с артистичната част. След това следвах "Дизайн за филм и телевизия” в Нотингам, което ми даде доста силен тласък към дигиталното изкуство. Студиото, в което работих преди, пък ме въведе в After Effects, за което съм много благодарна – това е доста ключова част от моя работен процес.
ОЩЕ ОТ GRAZIA: МАИТЕ ПЕРОНИ Е СВЕТЛИНАТА В МРАКА, НО ВИЕ ГО ЗНАЕТЕ
Правила си авторски произведения за доста сгради по света. Имаш ли проект, който е по-специален в сравнение с останалите?
Всички са специални, но катедралата в Берлин (Berliner Dom) определено оглавява класацията.
Тя ли е любимата ти?
Да, тъй като е най-голямата и красива сграда, по която съм работила и за която ми беше дадена пълна артистична свобода. Сградата е с великолепна архитектура, а височината ѝ от почти 100 метра я прави една от най-мащабните фасади, които фестивалът в Берлин озарява.
В България ли си базирана в момента или лавираш между няколко локации?
За момента съм в България. Случва се да прекарвам по около месец и в чужбина. Обичам да пътувам и да събирам впечатления, но искам да ги пренасям тук и да развиваме заедно сцената на дигиталното изкуство.
Съвсем скоро ще си част от фестивала LUNAR и ще имаме възможността да видим твои творби на няколко софийски локации. Можеш ли да издадеш кои са те?
Не искам да издавам твърде много, но една от тях е прекрасната сграда на Народния театър "Иван Вазов”, където за първи път българските артисти, творящи в сферата на светлинните изкуства, ще се съберат на едно място.
Лесно ли дойдоха идеите какво точно да покажеш на толкова много хора?
Задачата със сигурност не е лесна. Винаги ми е най-трудно в началото на всеки проект, но усетя ли, че нещата започват да се получават и детайлите започват да се напасват, процесът става по-плавен и идеите идват по-лесно.
Кога ще ги видим на живо?
Ще бъда на място за голямото откриване на 6-и май. Нямам търпение да видя какво са сътворили и останалите творци във фестивала. Освен страхотните колеги от България, в него ще се включат и артисти от Австралия, Франция, Испания и Швеция.
Оттук накъде?
Очаквам да бъда изненадана. Хубавото при нас е, че всеки проект се различава от предишния, което е много вълнуващо. Никога не мога да бъда напълно сигурна какво следва.
