Нали не проповядвате токсичен позитивизъм?

Понякога всичко е толкова позитивно, че чак е отровно. ♫ I'm addicted to you, don't you know that you're toxic… ♫

Събуждате се сутрин. Навън вали дъжд или, не дай боже, сняг, колата е замръзнала, разсипвате кафе върху току-що облечената си риза, закъснявате за супер важна среща, но все пак ви остава време да отворите Instagram. Там, разбира се, ви очаква красиво аранжирана снимка с позитивно послание и #goodvibesonly. Изведнъж ви става по-добре, защото знаете, че гореспоменатите случвания не са нещо, което заслужава голямо количество от ценната ви енергия. Само че някак си не може да забравите за ризата, времето продължава да е различно от това в мечтите ви, а вибрациите са всичко друго, но не и good.

Социалните мрежи са на друго мнение. Те ни подтикват да забравим за драмата, да подредим няколко красиви цветя и внимателно-в-стил-boomerang да размахаме нова чаша кафе пред камерата. Ехооо, нарича се токсична позитивност!

Нали не проповядвате токсичен позитивизъм?

НЕКА ОБЯСНИМ

Това е убеждението, че колкото и тежка или трудна да е дадена ситуация, от хората се очаква да поддържат позитивна нагласа към живота. Макар че ние вярваме в оптимистичната гледна точка и смятаме, че е необходима, за да не се хвърлим от някоя скала, токсичната позитивност вкарва насилствено фалшиви емоции в мозъка и тялото ни. Този тип мислене отвежда положителната перспектива до свръхгенерализирана крайност, докато последователите му не просто подчертават значението на оптимизма, но отричат каквато и да било следа от други човешки изживявания. Иначе казано, оставаме предизвикани да погледнем на нещата от „по-добрата страна" и да осъзнаем, че „всичко се случва с причина". Тук някъде идва и тезата, че щастието е избор и ако  сме нещастни, то е вероятно, защото сме направили съзнателния избор да бъдем такива. Подобни изказвания са излизали от устата (и клавиатурата) на всеки, в повечето случаи от чиста съпричастност, когато не знаеш какво да кажеш на човека срещу теб, но на практика представляват абсолютно ненужно проветряване на устната кухина.

57

И ДА РАЗБЕРЕМ

Токсичният позитивизъм вменява вина – ако нещо не се е случило според представите ни, значи сме направили грешка. Тази философия, сама по себе си, е механизъм за избягване от реалността. Вместо да анализираме, помислим и продължим напред, ние събираме гнева вътре в себе си и изкарваме онази фалшива фасада, която се харесва само на ужасно фалшивите ни познати. Точно по този начин, не споделяме автентични човешки емоции и не получаваме подкрепа, а се чувстваме отхвърлени, игнорирани или дори безсилни, когато всички около нас струят позитивизъм и story-та от Доминикана, а ние по някаква причина сме в София, далеч от скъпото шампанско и невероятните хотели.

Преследването на #goodvibesonly се оказа подходящо занимание за началото на миналата година. И въпреки че периодът ни накара да оценим положителното в живота, търсенето на „the bright side" е лоша идея, когато зареждаме егоцентризма си, без да осъзнаваме, че Земята се върти около нещо, наречено Слънце, а не около нас. Подобен тип екзистенция често е фина и се изразява в усмивка или пискливо „о, колко хубаво", което пък не прави идентифицирането на такова поведение особено трудно. Стартът обикновено е с бягането от проблемите. Следват нагласата, че всичко е наред и пренебрежението на онези, които ни карат да се чувстваме неудобно, докато не се стигне до посочването с пръст на избралите да не поддържат перфектната перспектива.

Важно е да навигираме емоциите си, не да ги отричаме. Да бъдем реалисти и осъзнаем, че когато сме изправени пред стресова ситуация е нормално да изпитваме различни чувства и да не очакваме максимума от себе си. Каквото и да казват любимите ни хора в интернет. Никой не е перфектен, още повече през цялото време. Има ли по-подходящ пример от Риана, която е истинска богиня, но дразни с обещанията за нова музика от над 5 години?

57

ВСЕ ПАК…

Клиничните психолози дефинират токсичната позитивност като „предположение, че въпреки дадени емоционални състояния, трябва да се стремим изцяло към положителната нагласа". Повечето от тях стигат до логичния извод, че това е безполезна техника за справяне с трудностите, защото колкото повече маскираме усещанията си (често зад филтри и хаштагове), толкова по-уморени бихме се чувствали в крайна сметка. Изследвания показват, че приемането на негативни ситуации може да бъде полезно за нас в дългосрочен план, а проучване от 2018 г. тества връзката именно между емоционалното и психично здраве, заключавайки, че хората, които редовно избягват да коментират открито вътрешния си свят, са по-нещастни и неразбрани.

Ясно е едно. Не можем да накараме някой да се чувства щастлив, ако му подарим instagrammable бутилка вино. Не можем да провокираме някой да се усмихне, в случай че той не иска. И, не, не искаме да гледаме сърдити изражения и тоалети в черно, но със сигурност нямаме нужда от фалшиви усмивки и розови пухчета. Просто защото истината и щастието са далеч от тях.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

 Фотография: unsplash.com. 

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA