Отваряме вратите на най-легендарната книжарница в Париж

Каним ви на едно пътуване между миналото и настоящето. От любов към книгите, от любов към Париж.

Фотография: Profimedia, Instagram @shakespeareandcoparis, личен архив

„Силвия имаше живо лице с остри черти, кафяви очи, живи като на зверче и весели като на момиченце, и къдрава кестенява коса, отметната назад от хубавото чело, подстиграна под ушите на една линия с яката на кафявото й велурено яке. Имаше хубави крака и беше добра, весела и любознателна, обичаше шегите и клюките. Не знам друг човек да е бил тъй мил с мен." Така описва Силвия Бийч самият Хемингуей в книгата си „Безкраен празник", в която отделя специално място за онази малка, но легендарна книжарница Shakespeare and Company на ул. „Одеон" 12 в Париж. Тогава тя е наполовина библиотека, „топло и приятно убежище с голямата печка, с масите, рафтовете с книги, с новоиздадените книги на витрината и с окачените по стените снимки на известни писатели", откъдето той заемал произведения за четене. Въпреки че нямал пари дори за читателска вноска, Силвия му давала толкова книги, колкото поискал. Било в началото на 20-те, когато цялата бохема от Америка и Европа си оформила гнездо от съмишленици в Париж. „Изгубеното поколение", както ги наричала Гертруд Стайн. Именно в нейния апартамент на ул. „Фльорю" 27 било другото средище на артистите, които се приютявали сред топлината и картините в дома й, за да си говорят за книги и изкуство „в онези далечни дни, когато бяхме много бедни и много щастливи", пише още Хемингуей в „Безкраен празник".

Отваряме вратите на най-легендарната книжарница в Париж

силвия и силвия

„За него и повечето му приятели Париж беше едно безкрайно пиене, още по-приятно, защото не беше много скъпо", споделя историк от Харвард. В тези години франкът губи почти две трети от стойността си спрямо долара и през 1925 г. американските туристи наброявали стотици хиляди, а мнозина от тях останали. В кабаретата, кафенетата и големите бохемски апартаменти емигрантите слушали джаз, докато отпивали различни коктейли и шампанско, много шампанско. Вече си представяте героя от филма на Уди Алън в „Полунощ в Париж", който се озовава в приятелския кръг на Стайн, Фицджералд и Хемингуей, нали?

Точно там, край Сена, в сърцето на Латинския квартал се озовала и младата Силвия Бийч. С изящна осанка и винаги запалена цигара, тя предпочитала комфорта на мъжките якета, вратовръзките и широките поли, открито демонстрирайки и женската, и мъжката си енергия. Открита, весела, но и често язвителна, Силвия говорела френски с американски акцент. Но все пак била родена и израснала отвърд океана. Още като дете за нея книгите носели свобода, затова бързо загърбила патриархалния модел на родителите си презвитерианци и рожденото си име Нанси и се установила в града на любовта. От любов.

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЕЛИЗАБЕТ ТЕЙЛЪР ВИНАГИ ЩЕ ОБИЧА МОНТИ. ВИНАГИ!

силвия и силвия

Силвия казвала, че има три големи любови в живота си: „Адриен Моние, Джеймс Джойс и Shakespeare and Company". През годините няколко пъти пътувала до Париж, но останала завинаги в него след Първата световна война, когато се запознала с Моние, която била писател, преводач и издател. Адриен произхождала от работническо семейство, което се интересувало от изкуство и също като Силвия от малка била насърчавана да чете. След това именно баща й помогнал с капитал, за да отвори своята книжарница – La Maison des Amies des Livres. Любовта им към книгите бързо прераснала в любов една към друга. На пръв поглед двете били пълна противоположност, но пък точно това допълване между общите интереси и различия се оказало решаващо за силната им връзка. Адриен била жената, която насърчила Силвия да отвори собствена книжарница от другата страна на улицата. Помагала й със съвети, както и с езика, и може би Shakespeare and Company никога нямаше да съществува, ако не била тя. Макар и книжарницата да става по-известна от нейната, и двете оставят невероятна следа в литературния пейзаж на следвоенна Европа. Въпреки че около тях винаги било шумно и изпълнено с интересни хора, двете били изключително обрани по отношение на личния си свят, но пък именно той им давал силата и вдъхновението да помагат на други писатели.

Малката книжарница Shakespeare and Company бързо се превърнала в средище на легендарните автори от онова време – Хемингуей, Фицджералд, Елиът, Паунд, но най-специална се оказала връзката на Силвия с великия Джеймс Джойс. В един горещ ден през юли 1920 г. двете с Адриен били поканени на ранна вечеря в дома на френския поет Андре Спир. Тя се оказала приветствено парти за Джойс, току-що пристигнал в града, който щял да се превърне в негов дом през следващите 20 години. Именно на тази вечеря Силвия била представена на Нора, съпругата на Джойс, която била щастлива да срещне някого, с когото да говори английски, докато Бийч се радвала да се приближи непряко до писателя. На следващия ден той пристъпил прага на Shakespeare and Company, облечен в тъмносин костюм и черна филцова шапка и с царствената си осанка се запътил към снимките на Оскар Уайлд и Уолт Уитман. Тревогата на Силвия преминала бързо, когато той седнал на един от фотьойлите и поискал да се присъедини към библиотеката й. Можел да си позволи абонамент за един месец. И това било само началото.

Бийч е първата, която публикува неговия роман „Одисей". Във време, в което никой друг не посмял да го направи. Тя вложила цялата си енергия в намирането на издател, но въпреки всичките й усилия никой не искал да поеме риска да публикува книга, която има толкова противоречива история. Тогава дръзката американка решила да го направи сама. Нещо, което довело до невъобразим успех за Джойс и почти до разруха за Силвия.  На 2 февруари 1922 г. 1000 екземпляра на „Одисей" се появили на витрината на малката парижка книжарница. Малко след това обаче, когато Джойс получил предложение за договор от Random House, той бързо прекъснал отношенията си със Силвия, която била почти разорена и напът да изгуби Shakespeare and Company. Връзката й с Джойс преминала през много фази – от триумфална до горчиво-сладка, и все пак остава една от най-знаковите за живота й. „Светът беше негов", пише по-късно в мемоарите си Силвия.

силвия и силвия

силвия и силвия

Тя останала вярна на таланта му, дори когато отказала да продаде последното си копие на романа му „Бдение над Финеган" на германски офицер през 1941 г., който я заплашил, че ще се върне и ще конфискува всичките й книги. Париж вече бил окупиран. След като офицерът си тръгнал, тя преместила всички книги и вещи от книжарницата в апартамент на горния етаж. Никога повече не я отворила. През 1954 г. Адриен била диагностицирана с болестта на Мениер, заболяване, което не било фатално само по себе си, но можело да направи живота абсолютно нещастен. Само година по-късно Моние се самоубила, а в едно от писмата си Силвия споделя: „Имам усещането, че не само я няма, но и аз самата си отидох с нея". Въпреки това остава в Париж и през 1962 г. умира. Малко след това американец на име Джордж Уитман се влюбва в този град, в който „хората са поети и животът е поезия", и отваря книжарница със същото име – Shakespeare and Company, но на ново място. „Искам да продължа това, което тя започна", казвал той, опитвайки се не само да представя различни англоезични издания във френската столица, но и да привлича като гости известни автори, сред които се откроявали Алън Гинсбърг, Анаис Нин и Бертолт Брехт.

Именно на Силвия Бийч Уитман кръщава и своята дъщеря, която в момента управлява малката книжарница на улица Bucherie. Фина, изящна, забавна, с британски маниери, но парижанка във всеки смисъл на думата – така я описват Жан Дамас и Лорен Бастид в книгата си "In Paris”. Силвия се родила в Париж, когато баща й бил вече на 70 години. „Майка ми била в книжарницата, когато започнали контракциите, и просто изтичала от другата страна на улицата в най-близката болница, където съм се родила", споделя тя. „Помня светлината, която се прокрадваше през прозореца на апартамента ни, миризмата на метрото и пекарните." Още като дете обаче родителите й се развели и тя заминала за Лондон със своята майка. Години наред не била виждала своя баща. „Когато станах на 21, осъзнах, че той вече е на 91 и е време да го видя, преди да е станало твърде късно", разказва Силвия. Първото нещо, което Джордж Уитман направил, е да я разведе из книжарницата, заявявайки, че оставя всичко на нея. „Не четях много преди това, но се вклюбих в мястото, както и в Париж." И остава в Града на любовта, който я среща и със самата любов.

силвия и силвия

ОЩЕ ОТ GRAZIA: ЛУЛУ В СТРАНАТА НА ИВ СЕН ЛОРАН

Именно в книжарницата Силвия среща своя съпруг, който търсел много рядка книга. И до днес не я намират, но се радват на своя син Габриел, а домът им се намира съвсем близо до Shakespeare and Company, в която напълно е запазен духът на миналото, особено на втория етаж. Там ще видите стари издания, множество ретро портрети и vintage мебели, както и една специална стена с вдъхновяващи послания, написани на малки бележки. Можете да срещнете и самата Силвия, която продължава да съхранява мястото като едно от литературните съкровища на Париж. Със сигурност ще се изкушите да си купите книга, а след това можете да се настаните в кафето непосредствено до книжарницата, което носи същото име, и да се насладите на романтичната гледка към Нотр Дам. Защото, както казва Силвия: „В Лондон всичко се върти около парите. Тук всичко се върти около поезията". Такъв е Париж. Книгите и историите в него – също.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

ΔΙΑΒΑΣΤΕ ΕΠΙΣΗΣ

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA