В забързаното ни ежедневие често забравяме за истински ценните неща. Живеейки в собствения си свят от задължения, дните ни се превръщат в еднообразие, което чувстваме, че няма край. С наближаването на празниците обаче пред нас се разкрива нова възможност – да се отпуснем, да прекараме време с най-близките си хора и да оцветим сивия ден в искрящи цветове. Ето защо е толкова хубаво традициите, които празниците носят в себе си, да не се пренебрегват, а да се посрещат като топлата прегръдка на отдавна чакан приятел.
Сирни заговезни наближава. Един от най-големите традиционно български християнски празници събира семейството заедно, членовете му си искат прошка, а акцент на трапезата е халвата – любим десерт на поколения българи. По традиция в деня по-младите посещават по-възрастните си близки и роднини, за да им поискат прошка – целуват им ръка, а в знак на жеста им се отговаря „Простено да ви е!”. В днешно време прошката не се ограничава само до семейното гнездо. Тя се иска и от приятели, колеги, дори и от децата. В това се крие и красотата на празника - адаптира се в съвременния свят, запазвайки светлината на думата „прошка".
Искането и даването на прошка са две много лични преживявания. Те трябва да се усетят с най-скритото кътче на душата ни, а някои неща са трудни за изричане. Тук идват на помощ опаковките на халва „Сладки времена". Върху тях са изписани най-съкровените желания за прошка - когато сме наранили някого, без да разберем, когато не сме намерили достатъчно време за подкрепа на любимия човек или не сме прекарвали достатъчно време заедно. Тези думи стават по-леки за изричане, когато са поднесени със сладост и любов. По този начин традицията продължава да живее – халвата допълва семейната трапеза, а посланията на опаковките ни помагат да изречем най-трудните думи.
Когато простим и поискаме прошка истински, се усещаме по-леки, по-силни и изпълнени с любов. Затова е хубаво, че в традиционния ни празничен календар имаме точно такъв ден, посветен на един от най-силните и освобождаващи жестове на света. Хубаво би било и да не чакаме само определен ден в годината, за да се решим да поискаме прошка – всички грешим и няма нищо срамно в това да си го признаем. Напротив, така показваме, че сме силни и готови да признаем, когато не сме били прави.
Защо е важно да си прощаваме ли? Защото след всяка прошка настъпват... сладки времена.
