Индия на Скот Шуман – повече от книга, повече от пътешествие

Лидия Делирадева 20 октомври 2019

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

Индия на Скот Шуман

За 14-годишната си кариера фоторепортерът и фотограф Скот Шуман се е превърнал в антрополог на стрийтстайла, затова феновете очакват с нетърпение всяка нова публикация на The Sartorialist не само за модно вдъхновение, но и заради забавните коментари към снимките. Логично е, че фотографът е решил да събере резултатите от работата си в печатно издание. Авторът на новия визуален екскурзовод по Индия споделя пред Vogue как се развива проектът му.

Миналия месец, в профила си в Instagram, Шуман обяви излизането на четвъртата си книга „The Sartorialist: India". „Невероятно се радвам, че най-накрая ще ви покажа корицата на моята книга. Големи градове, малки села, борби, Седмици на модата, музикални фестивали и обикновения живот, който може да се види по улиците - всичко това стана част от проект, в който, надявам се, съм успял да уловя увлекателното многообразие и еволюцията на тази красива страна” - така Скот обяснява идеята си. За фотографа това е и почит към страната, която не го пуска вече десет години.

Индия на Скот Шуман – повече от книга, повече от пътешествие

Скот Шуман

За пръв път вие пристигате в Индия през 2008 г. на Седмицата на модата в Делхи и оттогава често се връщате. Защо избрахте тази страна за тема на книгата?

Изхождах от напълно егоистични мотиви – харесва ми да ходя там! Тръгвайки на първото си пътуване до Индия през 2008 г., очаквах да видя нещо типично, но реалността нямаше нищо общо с това, което знаех от книгите и списанията. Невъзможно е да посетиш тази страна веднъж и да твърдиш, че си видял всичко там, трябва постоянно да се връщаш. Излезе така, че колкото повече научавах, толкова повече любопитството ми се разгаряше и през 2014 г. се роди идеята за книга. Тогава не събирах материал специално за нея: от 300-те страници на изданието в сегашния му вид, тогава бял свят бяха видели само около десет снимки.

Индия се променя стремително и аз исках да уловя тази разнородност, преди да се превърне в поредната световна сила. За да направя книгата си различна от други подобни издания, реших да покажа това, което самият аз съм видял, затова традиционната „стара школа" Индия е представена в изданието заедно със съвременната.

Събирали сте материали за книгата из цялата страна - в Мумбай, Калкута, Гоа, Лех, Джайпур, Алисар, Варанаси, Пудучери, Чандигарх и други населени места. Има ли места или моменти, които си спомняте най-много?

Спомням си един човек, когото снимах насред пазара за цветя в покрайнините на Калкута. Беше рано сутринта, а по лицето му имаше блясък. Когато го попитах защо изглежда така, този човек се усмихна хитро и отговори: „Рейв". Не очаквах това.

Как се избягва клишето, показвайки Индия от традиционната ù страна?

Не съществува някаква си една Индия, тя не може да бъде поставена в строга рамка. Целта ми беше да покажа именно това многообразие. Не се опитавх да направя книгата образователна, това не е енциклопедия на всичко, което трябва да знаете за Индия. Просто се опитвах да се озовавам в различни ситуации и да направя снимки на това, което ме е вълнувало или ми се е сторило красиво.

Както казахте, целта ви е била да покажете текстурата на Индия. Да снимате хора от отдалечени села и жители на модните столици по света - това две различни неща ли са?

Вече имах опит със снимките в Перу, Китай и Африка, така че не се притеснявах за качеството на снимките, които правех в индийските села. Въпреки че често езиковата бариера се превръща в проблем, аз съм добре с невербалната комуникация. Щом човек разбере, че сте искрено настроени, тогава всичко върви като по часовник. Най-трудното беше да намеря добри водачи, които да са готови да ме разведат из нетуристическите места. Исках да видя местните ферми и пазарите за цветя и те много се разстроиха, когато разбраха, че не се интересувам от статуите и храмовете, които са любими на масовия турист.

Как избирате кого да снимате? Има ли някакви черти извън границите и националностите, които търсите у хората?

Да, това е външната харизма. Моите герои могат да бъдат големци или обикновени „малки" хора, общителни или потайни, но трябва да има нещо специално в тях. Вземете например мъжа на корицата на книгата. Направих тази снимка на много отдалечено място, в самите покрайнини на Джайпур. Но погледнете косата му, очилата, цигарата... Когато минавах край него, той седеше точно в същата поза. И не се изненада, когато го снимах, сякаш дори очакваше това. Някои хора са готини, това е всичко - мисля, че е невъзможно да се обясни.

View this post on Instagram

I’m beyond excited to finally share the cover of my new book "The Sartorialist: India”! I’m humbled and grateful to have a brilliant partner like @taschen producing the book! I’ve become so accustomed to taking a photo and sharing it immediately that it’s been torture holding back the images in this book until it’s release. Of the 300 pages in the only, maybe ten images, have been seen before. Big cities, rural villages, fashion weeks, wrestling, music festivals, and simple street life are all a part of this book that I hope, in some small way, captures the exciting diversity and evolution of this wonderful country. You can click the link in my bio to place an advance order on the book that will be released this September!

A post shared by Scott Schuman (@thesartorialist) on

Въпреки че тази книга не се отнася точно за нея, често сте могли да наблюдавате модата в Индия - просто по улиците или по време на Седмицата на модата. Какво мислите за нея?

Когато става въпрос за индийската мода, хората обикновено започват да говорят за ярките цветове, но това е такова клише! Струва ми се, че тук са събрани всички ключови елементи на добрия дизайн: тъкани, цветове, щампи и пропорции. Веднъж, на пазара в Крауфорд в Мумбай, срещнах компания от мъже, облечени в костюми, изработени от тънък памучен материал, наречен „мадрас”, с щампа, комбинираща различни видове каре. Не знам дали това е направено умишлено или не, но изглеждаше много готино. В Раджагад направих снимка на жена в сари, драпирано така, както е характерно за този регион. Знам, че тя е направила това от съображения за функционалност, но предната падаща част на костюма ù приличаше на елемент от котюрна рокля.

Кое ви кара да се връщате в Индия отново и отново?

При всяко следващо пътуване не знаеш какво те очаква – това ми харесва най-много. Когато ти се струва, че най-накрая разбираш всичко, което се случва, изведнъж се отваря нещо ново. Всеки отговор повдига още повече въпроси и веднага щом започнеш да се убеждаваш себе си, че това посещение е последното, подсъзнателно започваш да мечтаеш за следващите открития. В моя случай това е така наречената средна зона - регион, който не съм успял все още да проуча добре.

НАЙ-НОВО ОТ GRAZIA